Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
Образувано е по жалба на ЕТ "Карина-Т Т. Т., гр. Р. срещу Решение № 1281 от 20.09.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка, вх. № КЗК/971/2010 г., с което е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 3 и т. 5 от ЗЗК от страна на "Автобустранс" ЕООД ЕИК 116024769 със седалище и адрес на управление гр. Р. 7200, бул. "Априлско въстание"№ 5.
В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че формираните от Комисията изводи за липса на нарушение на чл. 21, т. 3 и т. 5 от ЗЗК не кореспондират на събрания по преписката доказателствен материал. Твърди, че административният орган се е произнесъл без да е изяснил всестранно, пълно и обективно фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на въпроса, с който е бил сезиран.
Ответниците - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията) и Автобустранс" ЕООД ЕИК гр. Р. не ангажират становище по жалбата.
Върховният административен съд, състав на ІV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорания административен акт на всички основания по чл.146 АПК приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Производството пред КЗК е образувано по преписка № КЗК-971/02.11.2010 г. по повод постъпило искане от ЕТ "Карина-Т Т. Т., гр. Р., за разследване на евентуално извършени нарушения по чл. 21 от ЗЗК от страна на "Автобустранс" ЕООД, гр. Р..
При извършения анализ на събраните и представени в хода на административното производство доказателства на поведението на "Автобустранс" ЕООД, което според твърденията на жалбоподателя се изразявало в злоупотреба с господстващо положение, каквото то притежава благодарение на факта, че държи собствеността върху "съществено съоръжение" и е единствен доставчик на автогарови услуги на територията на гр. Р., а именно : прилагане на различни условия за превозвачите, използващи автогаровите услуги на автогара Разград при изпълнението на възложени от общините маршрутни разписания; отказ на физически достъп на територията на автогарата и съответно непредоставяне на автогарово обслужване, важна част от което е и надлежната заверка на пътните листове; предоставяне на достъп до секторите на автогарата за автобусите на дружеството "Ентуртранс" ЕООД без наличието на съгласувани маршрутни разписания.
Поради това, че в искането си ЕТ "Карина-Т Т. Т." не е квалифицирал изрично поведението на ответното дружество с оглед на изброените в т. 1 до т. 5 отделни случаи на нарушение по чл. 21 от ЗЗК, Комисията съобразявайки изложените обстоятелства, както и събраните в хода на проучването доказателствени факти, в съответствие с правомощията й да дава правна квалификация на установената фактическа обстановка е преценила съответствието на действията на ответното дружество със забраните, установени в чл. 21, т. 3 и т. 5 от ЗЗК.
Административното производство е приключило с обжалваното решение, с което е прието, че не се установяват визираните от жалбоподателя нарушения на чл.21 ЗЗК.
При обосновката на този резултат, Комисията е дефинирала понятието „злоупотреба с господстващо положение” с анализ на отделните негови кумулативни взаимносвързани елементи: 1) качеството предприятие на ответната страна; 2) наличие на господстващо положение на определения съответен пазар по чл. 20 от ЗЗК
; 3) поведение на ответното предприятие, което обективно е от естество да доведе до: 4) реален или потенциален антиконкурентен ефект, както и увреждане интересите на потребителите.
Установено е, че "Автобустранс" ЕООД е единствен участник на пазара по предоставяне на автогарови услуги на съответния географски пазар, той няма нито реална, нито потенциална конкуренция, която би могла да играе ролята на възпиращ механизъм в случай, че ответното дружество инициира антиконкурентно поведение. Поради това е прието, че "Автобустранс" ЕООД притежава всички отличителни белези на предприятие с господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК, тъй като е напълно самостоятелно и независимо от конкуренти и клиенти при вземането на решение за предприемане на дадено поведение, като към поведението му е приложима разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК .
Изводите в тази връзка са достатъчно аналитични и кореспондират на приложимото право и установената съдебна практика по аналогични случаи, поради което не се налага допълването им понастоящем, още повече че не се сочат доводи за обратното, които да налагат обсъждането им.
По отношение доводите в жалбата за нарушение на чл. 21, т. 3 от ЗЗК, забраняваща такова поведение на предприятие с господстващо положение, което се изразява в прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти и могат да се засегнат интересите на потребителите:
При установените от КЗК факти, в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от ЗЗК е необходимо да се докаже, че съпоставяните договори са еднакви по вид и да се установи дали контрагентите на предприятието с господстващо положение по тези договори осъществяват конкурентна дейност помежду си, както и че не са налице обективни причини за различното третиране.В случая са съпоставени условията по договорите за автогарово обслужване, сключени между собственика на автогарата от една страна, и превозвачите, осъществяващи обществен превоз на пътници по маршрути, напълно или частично припокриващи се с тези, изпълнявани от жалбоподателя, от друга.
Съгласно разпоредбите на секторното законодателство, а именно чл. 22, ал. 3 от Закона за автомобилните превози и чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 33/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б., собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.
Установено е, че поради липсата на официално приета методика за начина на формиране на цените ответника е взел решение заплащането на автогарови услуги да се осъществява на основата на изпълнен курс и прилага еднакъв ценови критерий спрямо всички превозвачи, тъй като всеки един от тях дължи една и съща цена за извършен курс, независимо от разликата в обема на изпълняваните курсове от различните превозвачи. В тази връзка е извършена съпоставката на клаузи на договорите с превозвачите, извършващи превози по направленията Варна, Русе и Ц. К., при което е установено, че всички условия по същество са еднотипни, с идентично съдържание, като основните разлики се свеждат до сроковете на действие Цената за ползване на автогарови услуги е определена в размер на 5.70 лв. с ДДС за всеки извършен курс за всички съконтрагенти на "Автобустранс" ЕООД, с изключение на ЕТ "Агрив - С. Б. " ООД. Договорът с последния превозвач, който извършва превози по маршрута Разград - Русе и Разград - Ц. К., е сключен на 27.12.2006 г. със срок на действие до 20.09.2012 г. и предвижда цена за извършен курс в размер на 4.80 лв. с ДДС. Различието в цената е аргументирано пред КЗК от ответника с факта, че договорът е сключен при така формираната цена, като впоследствие с увеличаването размера й за останалите превозвачи, тя също е била коригирана. Това обстоятелство е подкрепено с представени копия на фактури за целия процесен период.
Впоследствие за преценката на наличието или липсата на неравноправно третиране са съпоставени договорните условия, прилагани спрямо конкуриращите се с жалбоподателя превозвачи, и тези, прилагани спрямо самия жалбоподател. Установено е, че страните са договорили "закръглена" сума в размер на 1800 лв. с ДДС на месец, като това обстоятелство е потвърдено и от двете страни и доказано от съдържанието на представените от ответника фактури. Обосновано с оглед приложените към преписката фактури, които показват, че периодично от общата договорена и дължима цена от 1800 лв. на месец са били сторнирани суми за неизпълнени курсове с единична цена 4.75 лв. без ДДС или 5.70 лв. с ДДС, така и от представената от "Автобустранс" ЕООД помесечна справка, е прието, че реалната цена за извършен курс, заплащана от ЕТ "Карина-Т Т. Т." за този период, на практика е била 5.70 лв. с ДДС.
Поради това при така установените финансовите отношения между страните, извършените курсове по тези дестинации е следвало да се заплащат на основата на общия принцип за заплащане на определена цена на извършен курс (5.70 лв. с ДДС) и по отношение ползването на А. Р. не е налице различно третиране на отделните превозвачи, явяващи се конкуренти помежду си при извършване на превози по изброените направления.
По отношение на ползването на автогарата при изпълнение на маршрутното разписание по линията Разград – Гецово е извършен задълбочен анализ на фактите в хипотезата на чл.21, т.3, поради което не следва да бъдат допълнително обсъждани, а в заключение следва да се посочи, че действително с оглед установеното не е доказано че контрагентите по еднакви договори на господстващото предприятие са конкуренти помежду си, поради което и по тези доводи наличието на нарушение по чл. 21, т. 3 от ЗЗК не се е установява.
По отношение доводите в жалбата за нарушение на чл. 21, т. 5 от ЗЗК забраняваща такова поведение на предприятие с господстващо положение, което се изразява в необоснован отказ да се достави стока или услуга на реален или потенциален клиент, за да се препятства осъществяваната от него стопанска дейност:
Действително предприятията, стопанисващи автогари, са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по автобусните линии, когато изпълняваните от тях маршрутни разписания включват като начална, междинна или крайна спирка определена автогара. Ответникът "Автобустранс" ЕООД, като собственик на съществено съоръжение - А. Р., е бил длъжен да осигури достъп до него на всички превозвачи. Безспорно е, че (само) необоснованият отказ на предприятие, което притежава съществено съоръжение, да предостави достъп до него, следва да се квалифицира като нарушение на конкурентното право, тъй като лишава превозвача от възможността правомерно да упражнява дейността си.
За да се прецени, дали отказа на ответника е обоснован или не, следва да преценят конкретните факти, дали са правилно установени от КЗК в протеклото производство.
От фактическа страна е установено, че ответното дружество е отказало достъп на автобусите на ЕТ "Карина-Т Т. Т." до А. Р., като обективира намерението си с писмо от 30.08.2010 г., т. е. едва след като последният пропуска плащане на прилаганата цена за месец юли и август и отправя покана за сключване на писмен договор с "Автобустранс" ЕООД на 26.08.2010 г., като дава индикация за преустановяване плащанията от негова страна до уреждането на отношенията между дружествата в писмена форма, но продължава да ползва автогарата. Следователно от съдържанието на разменената между страните кореспонденция на тези дати е видно, че преустановяването на отношенията, осъществено посредством отказ от достъп до автогарови услуги, е извършено, при наличието на обективно основание за това, а именно отказ за заплащане на дължимата цена. В подкрепа на този извод са изтъкнатите в гореспоменатото писмо от 30.08.2010 г. аргументи, свързани с неизпълнение на задължения от страна на ЕТ "Карина-Т Т. Т.", което е посочено като причина за действията на собственика на автогарата.
Ответникът като собственик на съществено съоръжение - А. Р., и като предприятие с господстващо положение на пазара на предоставяне на автогарови услуги е правнозадължено да осигурява достъп до това съоръжение. Правилно е съобразено от КЗК, че при наличните формални и неформални правоотношения ( съвкупност от права и задължения) между ответника и всички ползватели на автогаровите услуги, вкл. и жалбоподателя, срещу вмененото му задължение да предоставя достъпа до тези услуги съответства правото му да получи възнаграждение за това, което е корелативно свързано и със съответното задължение на ползвателя на услугата да заплати съответното възнаграждение за това. Поради това правилно е преценено от КЗК, че при неплащане, неосигуряването на достъп от страна на собственика на автогарата следва да се възприема като обективно обосновано, тъй като спирането на достъпа до автогаровото съоръжение в случая не представлява средство за упражняване на принуда от страна на неговия собственик спрямо превозвача, с цел приемане на неизгодни за последния условия по ползването на автогаровите услуги, а е осъществено след едностранно и по волята на длъжника преустановяване плащането на прилаганата до момента в отношенията между двете страни цена.
В подкрепа на изводите правилно и обосновано е съобразен § 79 от Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на чл. 82 от Договора за ЕО в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение, Официален вестник C 045, 24/02/2009
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, намира атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в надлежна форма и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целите по чл.1 ЗЗК.
Изложените фактически обстоятелства в решението на КЗК кореспондират с данните по административната преписка и се възприемат изцяло от съда. Съдържанието на акта сочи, че КЗК е проверила и преценила всички събрани по преписката доказателства в тяхната съвкупност. Решението на Комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от ответното дружество доводи, релевирани и пред настоящата инстанция. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства, да се запознават с материалите по преписката, поради което съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът се е произнесъл без да е изяснил фактическата обстановка по случая. Видно от материалите по делото, административният орган е извършил всестранно, пълно и обективно проучване, в резултат на което са изяснени релевантните за случая факти, с което са изпълнени изискванията на чл. 7 и чл. 35 АПК. В рамките на предоставените му от закона процесуални правомощия е събрал доказателства съобразно обхвата на производството, които в тяхната съвкупност безпротиворечиво сочат на постановения от него правен резултат. Съдът намира, че в административната преписка се съдържат достатъчно и годни доказателства, удостоверяващи спорните факти. Обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят, не променят по същество фактите, свързани със несъставомерността на деянията. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Направените от КЗК правни изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми, поради което се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
По изложените съображения съдът намира оспореното решение на КЗК за законосъобразно. Жалбата срещу него се явява неоснователна и при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК, следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на ЕТ "Карина-Т Т. Т., гр. Р. срещу Решение № 1281 от 20.09.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка, вх. № КЗК/971/2010 г.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Г. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Г./п/ Т. П.
Т.П.