Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК.
Образувано е по жалба на адвокат Ж. Н.-пълномощник на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Х. Б.” АД, гр. В. против решение № 1260 от 20.09.2011 г., постановено по преписка № КЗК-931 от 18.08.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в частта, в която на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 9 504 лв.
В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението в обжалваната му чат, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в жалбата се моли, решението на КЗК в обжалваната му част да се отмени, като се присъдят и сторените разноски.
КЗК чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като по изложените съображения в писмената защита, която представя моли, тя да не се уважава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
„БАТ Секюрити” ЕООД и „Сити” ЕООД не са взели становище.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 122е, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
От данните по делото се установява, че изпълнителният директор на МБАЛ „Х. Б.” АД, действащ като възложител, с решение № 117 от 26.04.2011 г. е открил открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на охранителни услуги за нуждите на МБАЛ „Хр. Ботев” АД. С решението са одобрени обявлението и документацията за участие. „БАТ Секюрити” ЕООД, гр. С. е било отстранено от участие, а участникът „Сити” ЕООД, гр. В. е бил класиран на първо място и определен за изпълнител на обществената поръчка с решение № 157 от 20.07.2011 г. на възложителя. Това решение на възложителя е било обжалвано от отстранения участник „БАТ Секюрити” ЕООД, като КЗК е приела жалбата за допустима и я е разгледала по същество. Намерила е жалбата за неоснователна, поради което я е оставила без уважение. Същевременно със същото решение КЗК е установила, че възложителят в писменото си становище до КЗК е поискал допускане на предварително изпълнение на решението му по чл. 73 ЗОП. Становището на възложителя по подадената жалба е получено в КЗК с вх. № ВХР-1689 от 1.08.2011 г. С писмо вх. № към ВХР-1689 от 16.08.2011 г. възложителят е уведомил КЗК, че на 12.08.2011 г. е сключил договор с избрания за изпълнител, чиято стойност е 316 800 лв. По искането за допускане на предварително изпълнение КЗК се е произнесла с определение № 1134 от 30.08.2011 г., като го е оставила без разглеждане. На основание чл. чл. 122г, ал. 5 ЗОП КЗК е наложила имуществена санкция на възложителя в размер на 9 504 лв.
Решението на КЗК е обжалвано само в частта за наложената имуществена санкция, а в останалата му част като необжалвано е влязло в законна сила. За да наложи имуществената санкция КЗК е приела, че възложителят в нарушение на чл. 11, ал. 3 и чл. 41, ал. 4 ЗОП е сключил договор за възлагане на обществената поръчка. Така описаната фактическа обстановка относно налагането на имуществената санкция не се оспорва от страните.
Постановеното решение в обжалваната му част е правилно, а жалбата против него е неоснователна и недоказана.
Изложените доводи в жалбата относно това, че КЗК по искането за допускане на предварително изпълнение на решението на възложителя не се е произнесла в тридневния срок, предвиден в чл. 121б, ал. 3 ЗОП, а в един по-късен период, което прави определението й неправилно е неоснователно. От данните по делото се установява, че жалбата на „БАТ Секюрити” ЕООД е получена в КЗК на 28.07.2011 г. Същата е била нередовна, като на жалбоподателя са били дадени указания да отстрани нередовността – чл. 121, ал. 2, т. 4 и ал. 4, в тридневен срок, според ал. 5, видно от писмо с изх. № СНР-744 от 29.07.2011 г. Едва след отстраняване на нередовността е било образувано производството по преписка № КЗК-931 от 18.08.2011 г. Към момента на образуване на производството по преписката договорът с определения за изпълнител на обществената поръчка е бил сключен – 12.08.2011 г. При тези факти и обстоятелства е без значение момента на произнасяне на КЗК по искането на възложителя за допускане на предварително изпълнение, тъй като видно от протокол ПРТ-62 от 19.08.2011 г. КЗК е установила, че в официалната страница на АОП има информация за сключения договор с изпълнителя.
На следващо място неоснователни са доводите относно правилността на определението на КЗК, с което искането за допускане на предварително изпълнение е оставено без разглеждане. Това определение като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство.
Твърденията в жалбата против обжалваната част от решението на КЗК свързани с предпоставките на чл. 121б, ал. 4 ЗОП не дават основание на възложителя да сключи договор или сам да прецени, че следва да допусне предварително изпълнение на собственото си решение. Той няма такива правомощия по ЗОП. В чл. 11 изрично е записано, че решенията на възложителя, приети във връзка с процедурите за възлагане на обществените поръчки, са индивидуални административни актове, като при издаването им възложителите нямат право да допускат предварително изпълнение. Такова правомощие за допускане на предварително изпълнение е предоставено единствено на КЗК и на Върховния административен съд. Освен това възложителят в писменото си становище до КЗК е изложил мотиви относно искането за допускане на предварително изпълнение, че към момента болницата се охранява от органите на МВР, но за периода до сключването на договор с новия изпълнител. Охраната ще се осъществява до момента на влизане в сила на решението за избиране на изпълнител. От тези мотиви може да се направи извод, че МВР е охранявало болницата до влизане в сила на решението за определяне на изпълнител на обществената поръчка, което не е налагало сключването на договора с избрания за изпълнител каквито твърдения са направени в жалбата.
Възложителят като е сключил договор с избрания за изпълнител преди образуването на производството пред КЗК е нарушил и чл. 41, ал. 4 ЗОП. Според тази норма възложителят сключва договора в едномесечен срок след влизане в сила на решението за определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това решение, но не преди изтичането на срока по ал. 3. С чл. 120 б ЗОП законодателят е придал суспензивен ефект на жалбата, при обжалване на решението на възложителя за определяне на изпълнител. Като е сключил договора с определения изпълнител възложителят е нарушил законовата забрана за това, поради което КЗК на основание чл. 122г, ал. 5, предложение второ законосъобразно е наложила имуществена санкция в размер на 3 на сто от стойността на сключения договор.
По изложените съображения решението на КЗК в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, а жалбата против него като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, като неоснователно ще следва да се остави без уважение.
Искането на процесуалния представител на КЗК за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение ще следва да се уважи с оглед на изхода на спора, като възложителят ще следва да бъде осъден да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., определено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 122е, ал. 1 ЗОП настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение „Х. Б.” АД, гр. В. против решение № 1260 от 20.09.2011 г., постановено по преписка № КЗК-931 от 18.08.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, в която на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 9 504 лв.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Х. Б.” АД, гр. В. да заплати на Комисията за защита на конкуренцията разноски от 150 (сто и петдесет) лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на Многопрофилна болница за активно лечение „Х. Б.” АД, гр. В. за присъждане на сторените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ Д. А.
Н.Д.