Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 33 и сл.ЗВАС, във връзка с пар.4 ал. 1,ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от адвокат М. Д. – като пълномощник –по първата на З. Г. И., П. Г. П., М. П. Т. и И. Б. И. –всички от гр. В. и по втората -на П. К. С. от гр. В., срещу решение № 533/ 3.8.2009г, постановено по адм. д. № 212 по описа за 2006 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. К. С. против заповед № 0243 от 08.6.2005г/ в жалбите - с грешно отразена дата на издаване-18.6.2005г/ , и заповед № 0024 от 4.4.2006 г. на заместник кмета на община В., като с втората заповед е поправена ЯФГ,допусната в първата.

В напълно идентичните касационни жалби се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушение на процесуални норми и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображенията изложени в жалбите се моли решението да бъде отменено. В писмен отговор по първата касационна жалба П. К. С. изразява становище за нейната основателност.

От ответната страна по касационната жалба - кметът на община В. е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбите, като се прави претенция за разноски.

Заинтересованите страни Р. Я. П., П. Д. В. и Е. Д. Н. в писмено възражение изразяват становище за правилност на решението и неоснователност на жалбите.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и правилност на съдебния акт, предвид решение Г 24/12.06. 03 г. на ОСЗГ , с което е признато право на придобиване на собственост на Д. Д. върху процесния имот, което е стабилен административен акт.Сочи практика на ВАС - решение № 12900/2008г. по адм. дело № 8204/2007г. и решение № 10244/2008г. по адм. дело № 5075/2008г. на ВАС,с която счита, че оспореното решение е съобразено.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира подадените касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в 14-дневния срок и от надлежно легитимирани лица.

Разгледани по същество, те са неоснователни по следните съображения:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с жалба, подадена от П. К. С./като наследник на П. Е. П./ против заповед № 0243 от 08.6.2005г, и заповед № 0024 от 4.4.2006 г. на заместник кмета на община В..С първата заповед, на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е одобрена оценката на имот № 372 КР 403 по плана на новообразуваните имоти в местността "Боровец юг", селищно образувание, землище "Галата", за площ от 844 кв. м в размер на 2785,20 лв., която Д. П. Д. , признат за собственик при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание § 4з, ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ трябва да заплати в 3-месечен срок/ като сумата, след внасянето й по посочена набирателна сметка да се изплати на собствениците - наследници на П. Е. П./ .С втората заповед е поправена ЯФГ в първата, като съдържанието на ред 13 е допълнен с думите «и на основание § 4а, а1 от ПЗР на ЗСПЗЗ».

По активната и пасивна легитимация на страните не се е спорило. Тук следва да се посочи, че П. К. С.-жалбоподател в производството пред ВнОС,както и З. Г. И., П. Г. П., М. П. Т. и И. Б. И. са наследници на П. Е. П.,видно от четирите представени удостоверения за наследници.

Относно компетентността на органа, издал оспорените актове са приложени изрични заповеди, с които кметът на общината е възложил на заместник кмета да одобрява оценките, изготвени на основание § 4а, ал. 1 и 5 и § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ – лист 72 и 142 от делото.

От доказателствата по делото е видно, че с решение Г 24/12.06. 03 г. на ОСЗГ е признато право на придобиване на собственост на Д. П. Д./наследодател на Р. Я. П., П. Д. В. и Е. Д. Н./ върху имот пл.№ 372 с площ от 844 кв. м по КП на местност "Боровец юг»,,като имотът попада в територията по по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ – селищно образуване, урбанизирана територия. С оглед на това решение, с молба от 11.8.2003г. Д. П. Д. поискал оценка, което искане с писмо от 13.11.2003г. директорът на Държавно лесничейство Варна изпратил по компетентност на началник отдел „Земеделие” – Варна, предвид обстоятелството, че процесният имот не е включен в границите на ДГФ по карта на възобновената собственост към 2000 г.

В отговор на искането са постановени оспорените заповеди, като оценката е определена за земя - урбанизирана територия, селищно образувание.

За изясняването на спора, предвид твърдението в жалбата до окръжния съд, че в ПНИ не съществувал имот с № 372,а и с оглед служебното начало досежно стойността на процесния имот съдът назначил експертиза, която кредитирал като неоспорена от страните. В.л. –в писменото си заключение-л.69 от делото, а и в о. с.з. изрично посочило, че по комбинирания план на м.»Боровец-юг»,видно от приложената скица със зелен цвят е очертан имот пл.№ 372,а съобразно ПНИ,одобрен със заповед № РД 467/4.12.2002г и заповед № РД 7706/68/11.3.2003г на Областен управител на гр. В. , образуваният имот № 3745 включва имоти пл.№№ 371 и 372 от комбинирания план на м.»Боровец-юг».Досежно стойността на имот № 372 с площ от 844 кв. м. експертът посочил, че съобразно нормата на § 31, ал. 2 т.1 ППЗСПЗЗ тя е в размер на 2785,20 лв., а ако имотът се оценява в хипотезата на § 31, ал. 2 т.3 ППЗСПЗЗ,то оценката по пазарната стойност е 42 200 лв.

Съдът, с оглед релевантното в това производство оплакване за занижаване на оценката и определяне на пазарна цена за имота, възприел първата част от заключението, с което стойността на площта е определена по § 31, ал. 2 т.1 ППЗСПЗЗ - в размер на 2785,20 лв.Изложил подробни съображения, че в случая имотът следва да се оцени именно по реда на § 31, ал. 2 т.1 ППЗСПЗЗ, тъй като оценката е определена за имот в селищно образувание, урбанизирана територия, а не по този на § 31, ал. 2 т.3 ППЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно.

Съдът е направил правилна преценка, че оспорените актове са издадени от компетентия за това орган.

Твърдението в касационната жалба за тяхната нищожност, основано на довода, че „оценките е следвало да бъдат издадени от ръководителя на регионално управление на горите” по ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ е неоснователно, предвид съдържанието на писмо от 13.11.2003г. на Директора на Държавно лесничейство Варна до Началник отдел „Земеделие” – Варна, че процесният имот не е включен в границите на ДГФ по карта на възобновената собственост към 2000 г.

Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон .

Според § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г., с което е изменен ППЗСПЗЗ, правоимащите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30 дневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка. Молбата се подава до кмета на общината и съдържа данните, указани в ал. 1. Оценката се извършва от техническата служба на общината, в определения в ал. 2 срок, като според т. 1 от нея, в случаите по § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, оценката е по реда на глава седма, раздел I от ППЗДС, приет с ПМС № 235 на МС от 1996 г., когато земите са разположени в селищни образувания или са включени в строителните граници на населените места, а в останалите случаи - съгласно Наредбата за условията и реда за определяне на цени на земеделските земи.

В конкретния случай се касае за оценка на площ от имот над допустимите 600 кв. м, който се намира в селищно образувание, поради което е налице хипотезата на § 4з, ал. 2, тъй като от разликата от 244 кв. м на фактически ползвания имот не може да се образува самостоятелен такъв. Редът за определянето на стойността на площта е визиран в § 31, ал. 2, т. 1, която препраща към глава седма, раздел I ППЗДС, когато се касае за земя, разположена в селищно образувание, какъвто е разглежданият случай. Препращането е изрично, въпреки, че ППЗДС е отменен, а заповедта на кмета, с която е одобрена оценката на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 1999 г., с последно изменение, обн. в ДВ, бр. 44 от 2001 г. е направена при действието на новия ППЗДС. ППЗСПЗЗ също е изменен - ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г., но в този текст няма направена промяна. В преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 254 от 15.09.2006 г., с което е приет новия ППЗДС също няма указание какво става с висящите производства. При този анализ на нормативната уредба, уреждаща относимата материя, се налага извода, че следва да се прилагат нормите на отменения ППЗДС, щом като в § 31, ал. 2, т. 1 има изрично препращане към глава седма, раздел I ППЗДС/ отменен/. Практиката на ВАС в тази насока е постоянна и е основана на приетото, че ако законодателят е искал да даде друго нормативно разрешение, то той би го направил изрично. Оттук следва и вторият извод-че тъй като настоящия случай не очертава хипотезата на § 31, ал. 2 т.3 ППЗСПЗЗ-тъй като не се касае за случаи по §.4в ПЗР на ЗСПЗЗ,то твърдението в касационната жалба за нарушение, допуснато от съда е неоснователно-няма правно основание да се оцени имота по пазарна стойност, така както е определена в заключението на вещото лице във втората точка на заключението. Решението е обосновано то е съобразено с експертното заключение и писмените доказателства, от които се установява, че процесният имот е правилно индивидуализиран въз основа на комбинирания кадастрален план в процесната заповед и са съобразени приложимите правни норми относно размер на оценката. Твърдението, че в ПНИ не съществувал имот с № 372 се опровергава от писменото заключение на в. л -л.69 от делото, от неговите изявления в о. с.з. и от приложената скица, в която със зелен цвят е очертан имот пл.№ 372.Решението е съобразено с практиката на ВАС по правилното приложение на относимите разпоредби – Решение № 3256 от 11.03.2009 г. по адм. д. № 12608/2008 г., Решение № 2962 от 05.03.2009 г. по адм. д. № 13533/2008 г., ІV отд. на ВАС.

Доводите в касационните жалба, че Д. Д. «. бил правоимащ да иска оценка» са неоснователни, предвид обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, а дори няма и твърдения, за отмяна на решение Г 24/12.06. 03 г. на ОСЗГ , с което е признато право на придобиване на собственост на Димитров върху процесния имот. Отделно от това следва да се посочи, че в производството по оспорване на оценка липсва правна възможност за проверка на законосъобразността на посоченото по-горе решение. Наред с това, останалите доводи относно отрежданията с ПНИ са неотносими в това производство, поради което съдът, като не ги е обсъдил, не е допуснал твърдяното нарушение на процесуални правила .

Представените с първата касационна жалба удостоверение за наследници на К. Р. Е. и препис извлечение от акт за смърт на това лице визират основанието за правоприемство на касаторите З. Г. И. и П. Г. П. и нямат отношение по спора.

При постановяване на решението окръжният съд не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост. Не се установи да са нарушени съществено и процесуалните норми, поради което същото като правилно следва да се остави в сила.

Искането за присъждане на разноски по делото, направено от ответника, се явява неоснователно, тъй като процесуално представителство пред ВАС не е осъществено, а видно от представеното пълномощно, становището за делото пред ВАС е изготвено от юрисконсулт, а не от адвокат, поради което и по аргумент от чл. 143 ал. 4 АПК , то следва да се остави без уважение

Водим от горното и на основание чл. 40 ал.1 ЗВАС, във връзка с пар.4 ал. 1,ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 533/ 3.8.2009г, постановено по адм. д. № 212, по описа за 2006 г. на Варненския окръжен съд

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Г./п/ Д. А.

Д.А.