Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане от Г. С. К. от гр. Б.д за отмяна на влязлото в сила решение №7638/16.07.2007г., постановено по адм. дело №10144/2006г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение №300/09.08.2006г. по адм. дело № 1/2006г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което съответно е отхвърлена жалбата му против заповед №833/16.12.2005г. на директора на РДВР гр. Б.д за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и освобождаване от служба в РДВР – Благоевград.

В искането се твърди, че основание за издаване на заповедта за уволнение и на посочените решения на съда, е било обстоятелството, че при провеждане на полицейска акция по задържане на лицето А. Д. – Чората, Г. К. е нарушил действащите разпоредби на ЗМВР и правилника за приложението му, като е приложил груба физическа сила, несъответстваща на характера и личността на нарушителя, както и обстоятелството, че отзвукът на тази операция е предизвикал негативно отношение на обществото към полицейските органи. В искането за отмяна се твърди, че с решение №141 по касационно дело № 54/2011г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, подателят на искането за отмяна е бил признат за невинен по повдигнатото обвинение, касаещо настъпилата смърт на А. Д.. Предвид това новонастъпило обстоятелство и на основание чл. 243 АПК моли да бъде разгледано искането за отмяна и на основание чл. 244, ал. 2 АПК да бъде отменено съдебното решение и да бъде посочена фазата, от която да бъде разгледано делото. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа чрез пълномощника адв. Б. П., която излага подробни съображения в писмено становище.

Към искането за отмяна е приложен заверен препис от решение № 141/09.06.2011г., постановено по касационно дело №54/2011г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение.

Ответникът по искането за отмяна – директорът на Областна дирекция на МВР – гр. Б.д, оспорва искането. В писмено възражение се излагат подробни съображения за недопустимост на искането поради подаването му извън регламентирания в закона срок, както и за неоснователност на искането, поради липсата на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Според ответника не е налице ново обстоятелство по смисъла на посочената разпоредба, тъй като дисциплинарното наказание е било наложено заради поведение, несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, а не поради наличието на извършено престъпление по чл. 116 НК.

Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното:

Искането за отмяна е допустимо като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК, и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение първо АПК.

С решение № 7638/16.07.2007г., постановено по адм. дело №10144/2006г. на ВАС, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, в производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд отм. , вр. пар. 4 ПЗР АПК, е оставил в сила решение №300/09.08.2006г., постановено по адм. дело № 1/2006г. по описа на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Г. С. К. против заповед № 833/16.12.2005г. на директора на РДВР – Благоевград, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 253, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, отм. , му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е освободен от служба в МВР.

С касационното решение на тричленния състав на ВАС е прието, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, като релевантните по спора факти и обстоятелства са вярно установени и въз основа на тях са изградени обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят Г. С. К. /искател в настоящото производство за отмяна/ е бил участник в група по задържането на лицето А. Р. Д., като в проведената специализирана полицейска акция по задържането на 10.11.2005г. в гр. Б.д, жалбоподателят при упражняване на физическа сила за сломяване на съпротивата на задържаното лице е нанесъл удари по лицето и тялото му, като впоследствие задържаният е починал. Прието е, че служителят не е съобразил действията си с конкретната фактическа обстановка. В решението на тричленния състав на ВАС са изложени съображения, че според правилата за употреба на физическа сила и помощни средства от полицейските служители спрямо правонарушители, регламентирани в чл. 79, ал. 1-4 ЗМВР отм. , това следва да става по начин, който да е съобразен с конкретните действия и поведение на правонарушителите, като използването им трябва да бъде съответно на степента на оказаното противодействие и преустановено незабавно след постигане целта на приложената мярка. Правната регламентация на употребата на сила и помощни средства от страна на служителите създава право, но същевременно и задължение да съобразят поведението си с конкретната фактическа обстановка и интензитета на противодействие на правонарушителите. Съдът е приел, че според данните по преписката употребата на физическа сила от страна на органите на реда е продължила след сломяване на съпротивата на задържаното лице, поради което се касае за поведение, което е извън рамките на законово регламентирано и очаквано от служителите на МВР. Предвид по-високия обем изисквания към поведението на служителите на МВР с оглед възложените им функции по опазване на обществения ред и защита на правата на гражданите, включително опазването на техния живот и здраве, за ангажиране на дисциплинарната отговорност е достатъчно, че с деянието е нарушен установения обществен ред, а поведението на служителя се оценява като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, без значение дали представлява престъпление. По тези съображения касационният състав на ВАС е приел за правилен извода на първоинстанционния състав на Благоевградския окръжен съд, че поведението на служителя е в разрез с основните задължения и изисквания към служителите на МВР да спазват нормативно установените задължения по опазване на обществения ред при зачитане правата и свободите на гражданите и обективира фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР отм. . Наред с това посоченото поведение на служителя е станало обществено известно и е довело до уронване престижа на службата.

При формиране на изводите си по подаденото искане за отмяна настоящият състав на ВАС съобрази, че в искането не е посочено конкретно правно основание за отмяна от изчерпателно регламентираните в чл. 239, т. 1-6 АПК. Независимо от това, основанието за отмяна недвусмислено се извежда от съдържанието на искането, в което е посочено, че е налице ново обстоятелство предвид постановеното решение по касационно дело № 54/2011г. на ВКС, което е приложено към искането. Наред с това, в становището по същество на пълномощника в съдебното заседание по делото, проведено на 16.02.2011г., е посочено, че искането за отмяна е по чл. 239, т. 1 АПК - наличие на ново обстоятелство, установено от представеното решение на ВКС. Предвид това настоящият състав приема, че искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК – наличие на ново обстоятелство, изразяващо се в постановяване на решение № 141/09.06.2011г. по касационно дело № 54/2011г. на ВКС, наказателно отделение.

С посоченото решение на ВКС по касационно дело № 54/2011г. е отменено въззивно решение на Военноапелативния съд № 64 от 12.11.2010г. по ВНОХД № 5/2010г., и първоинстанционна присъда на Софийския военен съд № 33 от 02.10.2008г. по НОХД № 33/2008г., в техните осъдителни части и в частта относно произнасянето по дължимата държавна такса и разноски по делото, като с решението ВКС е признал подсъдимите М. С. П., И. В. И., Б. Д. М.и, Я. В. Г. и Г. С. К. за невинни и ги е оправдал по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК; отхвърлил е предявените солидарно срещу тях и срещу гражданския ответник ОДП – Благоевград, граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, от малолетния Р. А. Д., действащ чрез законния си представител, от А. Р. В., А. Г. Д. и Р. Д. Д.; оставил е в сила съдебните актове в частта относно произнасянето по веществените доказателства.

Според съдържанието на подаденото искане, основанието за отмяна се съдържа в частта от решението на ВКС, с което подсъдимите, сред които и Г. С. К., са признати за невинни и са оправдани по повдигнатото им обвинение.

От правна страна, приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Както се посочи по-горе, в искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

В конкретния случай, подателят на искането за отмяна Г. С. К. е представил решение по касационно дело №54/2011г. на ВКС, наказателно отделение, за да докаже възникването на ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор във връзка със законосъобразността на заповед №833/16.12.2005г. на директора на РДВР гр. Б.д, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е освободен от служба. Според съдържанието на тази заповед, правното основанието за налагане на дисциплинарното наказание е по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР отм. , в който е предвидено, че дисциплинарно наказание „уволнение” се налага задължително за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата, и по чл. 253, ал. 1, т. 8 ЗМВР отм. , който предвижда, че държавните служители се освобождават от служба при налагане на дисциплинарно наказание уволнение. От мотивите и диспозитива на решението по касационно дело №54/2011г. на ВКС, наказателно отделение, е видно, че против Г. С. К. /и против останалите подсъдими по делото/ е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК, което предвид така посочената правна квалификация на деянието означава, че му е било повдигнато обвинение за това, че е извършил убийство /умишлено умъртвил другиго/, извършено от него като лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му; на лице, което се намира в безпомощно състояние; по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост; при форма на съучастието – като извършител.

От изложеното се налага извода, че не е налице идентичност на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” и поради което е било повдигнато обвинение по наказателноправен ред. В правната теория и практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на установения обществен ред са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. В чл. 235, ал. 1 ЗМВР отм. ясно е посочено, че държавните служители в МВР, нарушили служебната дисциплина, се наказват по реда на този закон с предвидените в него дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда. Поведението на служителя в МВР, което е квалифицираното като дисциплинарно нарушение и е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е необходимо да осъществява и състава на престъпление. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 239, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. като основание за задължително налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е предвидено осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер, но в конкретния случай дисциплинарното наказание на Г. К. не е наложено на това правно основание. Наред с това в изложените в заповедта за уволнение мотиви, възприети и от съдебните състави, които са се произнесли по законосъобразността й, не се съдържат доводи, нито е направен извод за извършено от Г. К. престъпление и то такова, за което е било повдигнато обвинението по наказателното дело, както и извършването на престъпление да е прието като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Нещо повече, в решението на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 10144/2006г., чиято отмяна се иска, изрично е посочено, че за ангажиране на дисциплинарната отговорност е достатъчно, че с деянието е нарушен установения обществен ред, а поведението на служителя се оценява като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, без значение дали представлява престъпление.

Следва да се отбележи, че едно и също поведение може да нарушава едновременно различни по вид обществени отношения, които се регулират съответно от правни и от морални норми, както и обратното – определено поведение може да нарушава морални норми, но да не нарушава правни норми. В конкретния случай е прието, че поведението на Г. К. е несъвместимо с морала, т. е. с негативна морална оценка, и за тази квалификация на поведението му не е необходимо същото да представлява и престъпление, не е необходимо дори да е допуснато конкретно нарушение на служебни задължения, регламентирани в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или заповеди на ръководството на МВР или началниците на служби. В заповедта и съдебните решения е прието също, че действията на служителя, които са несъвместими с морала, са уронващи престижа на службата. Последното по принцип се изразява в намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, както и до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. За квалифициране на определено поведение като уронващо престижа на службата не е необходимо това поведение да представлява и престъпление. Следва да се има предвид също, че по много и различни причини за определено деяние извършителят може да не понесе наказателна отговорност, което обаче не изключва неговата дисциплинарна отговорност. /В смисъла на изложеното са мотивите по Тълкувателно постановление №3/07.06.2007г. по т. д. № 4/2007г. на ВАС./

От изложените съображения се налага извода, че представеното доказателство -

решение № 141/09.06.2011г. по касационно дело № 54/2011г. на ВКС, първо наказателно отделение,

не установява наличието на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение

№7638/16.07.2007г., постановено по адм. дело №10144/2006г. по описа на ВАС, пето отделение, с което е оставено в сила решение №300/2006г. по адм. дело № 1/2006г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

Оправдаването на Г. К. по посоченото наказателно дело не представлява обстоятелство, което има съществено значение за правилното решаване на правния спор по посочените дела на ВАС и на Благоевградския окръжен съд, тъй като наказателната отговорност на това лице и/или квалификацията на поведението му като престъпление по посочения наказателноправен състав

/т. е. съставомерността на деянието по текстовете от НК, посочени в диспозитива на решението по касационно наказателно дело №54/2011г. на ВКС/ не са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание по заповед

№ 833/16.12.2005г. на директора на РДВР – Благоевград,

чиято законосъобразност е била предмет на делата, решенията по които са предмет на искането за отмяна.

Поради изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

искането на Г. С. К. от гр. Б.д за отмяна на влязлото в сила решение №7638/16.07.2007г., постановено по адм. дело №10144/2006г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, и на оставеното с него в сила решение №300/2006г. по адм. дело № 1/2006г. по описа на Благоевградския окръжен съд, на основание чл. 239, т. 1 АПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Е./п/ А. Д./п/ Т. Т./п/ Н. Г.

А.Д.