Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Н. И. Х. от гр. В. срещу заповед рег. № К-8725/31.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е прекратено служебното правоотношение с МВР в качеството му на държавен служител, ръководител на секция "Специална полицейска подготовка" в Център по специализация и професионална подготовка - Варна при Академията на МВР.
В жалбата са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Иска се същата да се уважи и заповедта да бъде отменена. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представя писмени бележки с аргументи за неоснователността й.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, намира същата за допустима. След като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.07.2011 г., около 20.30 часа в гр. В. жалбоподателят Христов е управлявал личния си лек автомобил марка "Ф. Е." след употреба на алкохол, с концентрация 1.94 промила в кръвта (установено с химически анализ на взета кръвна проба), при което е допуснал пътно-транспортно произшествие, за което са му съставени два акта за установяване на административни нарушения и му е наложена ПАМ "временно отнемане на СУМПС. С оглед степента на концентрация на алкохол е образувано и досъдебно наказателно производство за извършено престъпление по НК.
На основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, при наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № К-7305/15.07.2011 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Съгласно чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР в т. 2 от цитираната министерска заповед е определен и дисциплинарно разследващ орган - комисия с председател и трима члена. Изпълнени са изискванията на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР относно реквизитите на акта, както и тези по чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Служителят е запознат срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, както и с възможността да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от служител на МВР.
В хода на дисциплинарното производство са дадени писмени обяснения от служителя рег. № 1762/27.07.2011 г., а в резултат на установеното, дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № Я 1784/29.07.2011 г., с която съгласно чл. 243, ал. З от ППЗМВР Христов е запознат на същата дата и е уведомен, че може да даде допълнителни обяснения или възражения. В справката са обсъдени първоначално направените от него възражения, основното от които е, че не той е управлявал МПС, а друго лице, на което го е преотстъпил за същата вечер, които мотивирано са отхвърлени като неоснователни. На 30.07.2011 г. е депозирано и възражение срещу изводите в справката. В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство, като е изготвил становище рег. № 1827/04.08.2011 г. до министъра на вътрешните работи за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу държавния служител. В становището отново са обсъдени депозираните от дисциплинарно отговорното лице писмени обяснения и възражения в съотношение със събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства и са приети за неоснователни. В съответствие с нормата на чл. 229, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи, в качеството му на наказващ орган, се е запознал с дисциплинарното дело и е приел писмените обяснения и възражения на дисциплинарно отговорното лице, дадени по повод дисциплинарното производство, като е удостоверил това обстоятелство с резолюция и подпис.
Заповедта на министъра на вътрешните работи е издадена на 31.08.2011 г. при спазване на сроковете, визирани в чл. 225 от ЗМВР. Същата е връчена на жалбоподателя на 12.09.2011 г. в съответствие с чл. 270, ал. 1 от ППЗМВР. В изпълнение на чл. 271, ал. 1 от ППЗМВР, след връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, служителят е подписал Акт за сдаване на длъжността.
Освен че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при наличие на материална и персонална компетентност, в законоустановената писмена форма и при спазена процедура, не се констатира и нарушение на материалноправните разпоредби на закона. От така изложената фактическа обстановка и от материалите по административната преписка е видно, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2 , т. 4 от ППЗМВР, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и да му бъде прекратено служебното правоотношение.
От извършената проверка е установено, че Христов е управлявал автомобила в нарушение на заповед рег. № Із-1161/28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, допълнена през 2010 г., относно "търсене на дисциплинарна отговорност от служители на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействие на алкохол или друго упойващо вещество". Служителят е запознат със съдържанието й, както и с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с измененията и допълненията му.
Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР представлява тежко дисциплинарно нарушение, с което се уронва престижа на службата. Със заповед рег. № Із-2013/08.11.2006 г. съгласно дадените му по чл. 12 от ЗМВР правомощия министърът на вътрешните работи е утвърдил Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в който са разписани общите правила за етично поведение. Точка 4 изисква да се спазва законността на действията, чиито предприемане се възнамерява, т. 7 - да се пази доброто име на представляваната институция, т. 8 - да се насърчават хората за уважават закона, като им се дава личен пример, а в т. 17 от кодекса са разписани задълженията на държавния служител като участник в пътното движение. В б. "б" от същата изрично е забранено управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън установеното работно време или по време на разрешен отпуск.
В конкретния случай жалбоподателят Христов пряко е нарушил това правило за поведение. Тъй като всеки държавен служител на МВР със своите действия допринася за формиране на моралния облик на министерството, то поведението на жалбоподателя уронва престижа на службата. Недопустимо е служител на МВР, комуто по закон е вменено задължението да съблюдава обществения ред и да предотвратява извършването на нарушения, сам да извършва такива, които се преследват и по наказателен път. Извършеното от Христов деяние е добило негативен обществен отзвук и е станало достояние на широк кръг лица, между които и служители на МВР.
В жалбата като основно основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че не е безспорно доказано управлението на МПС от страна на уволнения служител в състояние на алкохолно повлияване. В хода на съдебното производство настоятелно се поддържа тезата, че до разрешаване на въпроса за наказателната отговорност служителят би следвало да бъде отстранен от работа, а не дисциплинарно уволнен, тъй като е налице презумпция на невиновност до доказване на противното. Акцентира се на версията, че управлението на МПС е било поверено на друго лице по време на процесното ПТП, което обстоятелство предстои да бъде установено в наказателното производство. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност обаче се носи отделно от наказателната отговорност, а и събраните по преписката доказателства са в състояние да формират както в органа, така и в съда убеждението, че дисциплинарното нарушение е действително извършено и е надлежно установено.
Издадената заповед съответства и с целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. Забраната за шофиране на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда, освен че нарушава обществените отношения, регулирани с нормите на Закона за движението по пътищата, представлява обществено опасно деяние, обявено е от закона за наказуемо и в зависимост от концентрацията на алкохола се квалифицира или като престъпление, или като административно нарушение. Противодействието на престъпността и опазването на обществения ред е основна задача на Министерството на вътрешните работи - чл. 6, т. 2 от ЗМВР, която се изпълнява от неговите служители. На тях е възложена и защитата на правата и свободите на гражданите, техния живот, здраве и имущество. Във връзка с изпълнението на основните задачи на МВР, първият принцип, на който се основава дейността на служителите на МВР, е спазване на Конституцията и законите - чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Ето защо нормата на чл. 176, ал. 2, предл. първо от ЗМВР повелява държавните служители в МВР да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР.
Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР императивно разпорежда на служителя - участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и в извънустановеното работно време или по време на ползване на разрешен отпуск – т. 17. По силата на тази норма, шофирането след употреба на алкохол с концентрация по-висока от допустимата по закон, като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. С оглед нарушението на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, норма, съдържаща засилено изискване към начина на изпълнение функциите на държавната служба в МВР, следва да се приеме, че извършените от жалбоподателя действия уронват престижа на службата, чиято основна задача е противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В подкрепа на този извод е разпоредбата на т. 92 от Етичния кодекс, който гласи, че спазването на правилата на поведение, заложени в него и приети от всеки държавен служител, допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на Министерството на вътрешните работи.
Нарушавайки т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и т. т. 4, 7 и 8 от същия, с което по изложените съображения е уронен престижът на службата, служителят е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1 т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповедта, предмет на съдебната проверка, административният орган правилно е приложил материалния закон. По делото са събрани всички относими към спора доказателства, не се налага събирането на други. Деянието на Христов е несъвместимо с етичните правила за поведение, извършено е в нарушение на конкретни заповеди на министъра на вътрешните работи и уронва престижа на службата, поради което единствената законова последица е прекратяване на служебното му правоотношение.
С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.
Разноски от страна на ответника по делото не са претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н. И. Х. от гр. В. срещу заповед рег. № К-8725/31.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е прекратено служебното правоотношение с МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д./п/ М. М.
Д.Д.