Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Полисан” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Р., представлявано от адв.. М., против решение № 3799/29.07.2011 г., постановено по адм. д. № 3655/2011 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството-жалбоподател срещу разпореждане № Р-12-34/24.03.2011 г. на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” /ДА ДРВВЗ/, с която е определено ниво на задължителен запас от промишлено гориво /газьол/ за 2011 г. в размер на 320.155 тона.
Наведени са доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.
Касационният ответник – заместник-председателя на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, чрез юрисконсулт Базлянков, оспорва касационната жалба. Претендирани са разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок и от страна с правен интерес и като такава за процесуално допустима. Същата се явява неоснователна по следните съображения:
Спорният въпрос в първоинстанционното производство е бил – следвало ли е дружеството-касационен жалбоподател да има качеството на „задължено лице” и да носи задълженията, вменени по смисъла на чл. 17 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти /ЗЗЗНН/. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в разпоредбата на в § 1, т. 8 от ДР ЗЗЗНН, "задължено лице" е лицето, което съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗЗНН е произвеждало през предходната календарна година нефтопродукти. Това лице е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка задължителни запаси в количество, пропорционално на потребеното от него и/или на продаденото от него количество нефтопродукти през предходната календарна година за потребление на територията на страната.
Безспорно е установено, а и не се спори по делото, че „Полисан” АД е дружество, занимаващо се с производство и преработка на нефтопродукти и е произвеждало нефтопродукти през предходната за оспорения акт календарна година. Следователно то носи белезите на „задължено лице” по смисъла на материалния закон. Нормата на чл. 17 от ЗЗЗНН е императивна норма и „Полисан” АД следва да формира запас от нефтопродукти.
Неоснователно е оспорването на първоинстанционното решение, поради несъбрани доказателства, относно на база какво количество котелно гориво, произведено, респ. внесено, са направени изчисленията при определяне на задължителния резерв. По делото е представен констативен протокол № 40-07-945/11.03.2011 г. В протокола е отразено участието на касационния жалбоподател във формирането на годишното крайно потребление по категории нефтопродукти. Въз основа на така определените количества същите са били включени в "Методика за изчисление на средногодишното и среднодневното потребление на нефтопродукти в страната, нивото на задължителните запаси и определяне на количественото съотношение между отделните компоненти на задължителните запаси", като резултатите са били обобщени в констативен протокол № 2489/22.03.2011г. на комисия, назначена със заповед N РД-09-11/16.02.2011г. на председателя на ДА ДРВВЗ.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноските за настоящата касационна инстанция, възлизащи на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение като размерът е определен съобразно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 3799/29.07.2011 г., постановено по адм. д. № 3655/2011 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА
„Полисан” АД да заплати на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. В.Г.