Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. С. А. против заповед № К-8403/23.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал.1, т. 8, пр. 2 - ро и т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността разузнавач VІ - та степен в сектор„Наркотици” на отдел „БОП” - Варна към Териториални структури при ГДБОП - МВР, категория „Г”- III

-та степен. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на заповедта и иска отмяната й.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, представляван от юрк.. У., оспорва жалбата.

Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, установи следното:

С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратил служебното правоотношение на Д. С. А. за това, че за времето от 01.12.2009 г. до 17.12.2009 г. в гр. В., в качеството си на длъжностно лице, неправомерно е извършил шест броя справки в информационните фондове на МВР с цел проучване на лица и МПС , като получените лични данни е предоставял на Г. Н. Г. - управител на охранителна фирма „Арес груп” ООД - Варна, с което виновно е нарушил чл. 159, ал. 7 от ЗМВР, чл. 4, ал. 1 от Наредба № Із-1215/10.08.2006 г. за реда за достъп до информационните фондове на МВР и окръжно рег. № І-9827/20.07.2005 г., т. 6, предложения 4 и 5, а в края на месец януари и началото на месец февруари 2011 г. в гр. В., извън кръга...