Производството е по чл.208 - чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба подадена от З. В. Г. срещу решение № 329 от 02.11.2007г. постановено от Административен съд София град, ІІ отделение, 31 състав по адм. д.№1638/2007г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед на кмета на СО - район "Люлин".

Ответникът кмета на СО - район "Люлин" чрез процесуален представител адв.. Б. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Административен съд София град е образувано по оспорване на заповед № РД-09-577 от 10.07.2006г., с която на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ кмета на СО - район "Люлин" е определил като изцяло застроен имот пл.№ 5100062, к. л.214, попадащ в плана за регулация на Люлин - 3. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е възприел изцяло заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което не е било оспорено от страните. Съобразно заключението на вещото лице инж.. Г. върху терена, предмет на реституция, попада част от построен жилищен блок, озеленена площ, съществуващи улици и подземни комуникации. Застрояването на имота е осъществено по предвижданията на ЗРП и няма свободна площ за обособяване на самостоятелен УПИ. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването.

Така постановеното решение е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани, съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон.

Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи включени в урбанизирана територия. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие и гори, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

С разпоредбата на §1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Легално дефиниране на понятието "строежи" е дадено с разпоредбата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и това са

надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Съобразно легалното дефиниране подземните съоръжения на техническата инфраструктура и зелените площи са строежи, поради което законосъобразно решаващият съд е приел, че терена е изцяло застроен, включително и частта отразена като озеленени площи с кът за отдих и подземни комуникации с видими на терена шахти.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че той е възразил по отношение на констатациите на съдебно-техническата експертиза. Заключението на вещото лице е прието в съдебно заседание, проведено на 09.10.2007г. На това заседание жалбоподателя се е явил лично и изрично е заявил, че няма въпроси към вещото лице и не възразява да се приеме експертизата. В протокола от съдебно заседание, който удостоверява процесуалните действия на страните, няма отразено възражение по приемане на експертизата, поради което доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение не могат да бъдат споделени.

По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалбата.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 329 от 02.11.2007г. постановено от Административен съд София град, ІІ отделение, 31 състав по адм. д.№1638/2007г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Т. Х. Т.Х.