Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на 04 Районно управление „Полиция” (РУП) – СДВР против решение № 4754 от 17.08.2012 г. по адм. дело № 7150 /2011 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № з-339-5/ 21.07.2011 г. на същия административен орган, с която на М. Г. М. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатите от Манова дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Манова против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена.
Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София – град е законосъобразно.
Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР орган и при спазване на установените в закона срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта е постановена след проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), приключила със справка, в която са посочени пропуски в служебната дейност на Манова при попълване на книгата за прием на граждани, при воденето на тетрадка – дневник за седмични планове, както и забавено разглеждане на преписки...