Образувано е по две касационни жалби, подадени от ЕТ „Нефес-Н. А.” от гр. Р. и от изп. длъжността директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр. В. при ЦУ на НАП.
Касаторът ЕТ „Нефес-Н. А.” обжалва решение № 2298/08.11.2010г., постановено по адм. дело № 636/2010г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 180900757/04.12.2009г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с решение №45/08.02.2010г. на директора на дирекция „ОУИ” Варна, в частта, в която са определени задължения за ДДС за периода м.01.2008г. в размер на 7191,75лв., за м.09.2008г. в размер на 10 520,13лв. и м.12.2008г. в размер на 4200лв., ведно с дължимите лихви. Развива доводи в касационната жалба за нарушение на материалния и процесуалния закони – касационни основания по чл.209,т.3 АПК. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част като вместо него по същество се постанови друго, с което да се отмени изцяло ревизионния акт. Претендира присъждане на съдебни разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. В.- не взема становище по нея.
К. Д. на Дирекция "ОУИ" - гр. В. обжалва решение № 2298/08.11.2010г., постановено по адм. дело № 636/2010г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отменен РА № 180900757/04.12.2009г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с решение №45/08.02.2010г. на директора на дирекция „ОУИ” Варна, в частта, в която са определени задължения за ДДС в размер на 2089,19лв., ведно с прилежащите лихви за периода м.01.2008г. Излага оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част като вместо него по същество се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по тази касационна жалба - ЕТ „Нефес-Н. А.”- излага становище за неоснователността й.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ЕТ „Нефес-Н. А.”и за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В..
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:
Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни.
Касационната жалба на ЕТ „Нефес-Н. А.” е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 180900757/04.12.2009г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с решение №45/08.02.2010г. на директора на дирекция „ОУИ” Варна. В тежест на ревизираното лице са установени задължения за ДДС за данъчен период м.01.08., 09.08г. и 12.08г. в общ размер от 24 001,07лв. и 3457,01лв. лихви. Задълженията са определени на различни основания. За д. п. м.01. и 09.2008г. част от задълженията произтичат от установени от приходните органи липси на стоки – на стойност 35 958,76лв. за м.01.08г. и на стойност 48 217,67лв. за м.09.08г. На основание чл.79, ал.3 ЗДДС и предвид констатираните липси на придобити от него стоки, за които регистрираното по ЗДДС лице е приспаднало данъчен кредит, е начислен дължим ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит – съответно за периодите 7191,75лв. и 9643,53лв. Липсите са установени въз основа на извършени проверки на наличностите на стоки в склада на търговеца, за което са съставени протоколи от 12.09.2008г. и 07.10.2008г. и сравняване на установените наличности с данните по последния изготвен инвентаризационен опис към 31.12.2007г. и справка за начално състояние, налични към 01.01.2008г.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актовете са издадени в съответствие с разпоредбите на ДОПК по процедура, били установени при ревизията липси за посочения данъчен период при съпоставяне на счетоводните данни и фактически установената наличност, за липсващите стоки бил ползван данъчен кредит, поради което правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС .
Съдът е приел, че оспорените пред него актове са издадени в надлежната форма, при спазване на процесуалните правила и от компетентни органи. Тези изводи на съда са обосновани и не са предмет на касационно оплакване.
С оглед наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.79,ал.3 ЗДДС съдът е приел, че спорно между страните е установяването на липси и процедурата по която са установени тези липси. Както правилно са приели данъчните органи и впоследствие съда, „липса” се установява чрез инвентаризация, проведена по реда на ЗСч. Съгласно пар.1,т.10 ПЗР ЗСч инвентаризацията е процес на фактическа проверка на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. Въз основа на събраните доказателства – писмени и гласни, както и въз основа на заключението на съдебно-счетоводна експертиза съдът е направил обоснован извод, че инвентаризацията е проведена надлежно и при участие на ревизираното лице и негови служители и е документирана в редовно съставени протоколи за извършена проверка. Инвентаризацията е проведена в обекта на търговеца, деклариран изрично от него като единствен стопанисван търговски обект. При извършване на проверката на наличности, чрез ръчно преброяване, е било извършено отделяне на стоките, съхранявани в същия склад и принадлежащи на друг търговец. В резултат на проведената инвентаризация е констатирана липса на стоки, съответстващи като количество и стойност на тези по обжалвания РА, за които стоки е установено задължение за заплащане на ДДС.
Изводите на съда са обосновани. При условията на главно и пълно доказване приходните органи са установили наличието на липси. Протокола за проверка на наличности и инвентаризационния опис към 31.12.2007г. са документи, ползващи се с формална и материална доказателствена сила, която не е оборена. Тези изводи не само не се опровергават от заключението на приетата ССчЕ, както твърди касатора, но всъщност се подкрепят от него, тъй като е установено редовно счетоводно записване за придобиване и отчуждаване на стоки като за част от придобитите стоки липсва, както насрещно отчуждаване, така и фактическа складова наличност.
Не е допуснато твърдяното от касатора процесуално нарушение от съда при събиране на гласни доказателства – св.Ботев и Чапкънова. С провеждане на първото по делото съдебно заседание не се преклудира възможността за събиране на доказателства, до момента на приключване на устните състезания по делото. Отсъствието на жалбоподателя и негов представител от съдебното заседание, на което са допуснати и разпитани свидетелите, не е основание да се приеме, че са нарушени процесуалните му права и правото му на защита, тъй като жалбоподателят е бил редовно и своевременно призован. Подадената молба за отлагане на заседанието поради непредставяне на изготвената експертиза в законовия срок не е била основателна, тъй като неспазване на срока за предаване на експертиза е от значение единствено и само за допускане на изслушване на експертизата, но не се отразява на процесуалната възможност за провеждане на редовно съдебно заседание.
Изводът на касационния състав е, че касационните оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта му относно определените с РА задължения за внасяне на ДДС поради липси за д. п. 01.08г. и 09.08г., са неоснователни.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу РА и в частта му, в която са определени задължения за м.09.2008г. поради липси на селскостопанска продукция – слънчоглед на стойност 3382,50лв., за което е дължим ДДС в размер на 676,50лв., както и предвид невнесен ДДС в размер на 4200лв. предвид извършена от касатора облагаема доставка - продажба на царевица по данъчна фактура №499/29.11.2008г., на стойност 21 000лв. Установено е пълно, че сделката е осъществена – прехвърлено е правото на собственост върху царевицата, която е получена от купувача „Биомел-Фуражен завод”, доставката е отразена в дневник за продажби. Дължимият ДДС не е внесен, каквото задължение е възникнало в тежест на касатора като доставчик. Касаторът не излага конкретни съображения за неправилност на обжалваното от него решение в тези му части. При служебна проверка на съответствието на решението с материалния закон, касационният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на нормативните изисквания. Решението е правилно и следва да се остави в сила и в тази си обжалвана част.
Касационната жалба на директора на дирекция „ОУИ” Варна е неоснователна по следните съображения:
С РА са определени задължения за данък добавена стойност на ревизираното лице за д. п. 0.01.2008г., възникнали според приходните органи на основание чл.70,ал.1,т.2 и 3 вр. с чл.79,ал.3 ЗДДС – поради промяна на предназначение на активи, за които при придобиването им е приспаднат данъчен кредит, което право не е налице с оглед новото предназначение за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, и за представителни цели. От фактическа страна е установено, че за стоки - автомат за кафе на стойност 4499,34лв. и хладилни шкафове на стойност 5946,59лв. – е извършено счетоводно прехвърляне, считано от 01.01.2008г., от сметка 304 „стоки” по сметка 204 „машини и съоръжения, оборудване” и сметка 206 „стопански инвентар”. Административният съд е отменил обжалвания РА в тази му част, относно определени задължения за ДДС в размер на 2089,19лв. и дължими лихви, като е приел, въз основа на събрани гласни доказателства /от св.Цанева/, че стоките се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки. Приел е за установено, че стоките, макар и заприходени като ДМА, се използват за основната дейност на лицето – търговия, като мостри, за демонстрации при панаири и изложения. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Съдът е отчел извършеното счетоводно заприходяване и промяната на предназначените на активите от стоки, закупени с цел продажба на ДМА. Правото на данъчен кредит обаче не е налице в изчерпателно посочени хипотези, на две от които се позовават приходните органи - когато промененото предназначение е за дейности, различни от икономическата дейност на лицето или за представителни/ развлекателни цели. Въз основа на събраните гласни доказателства е установено, че предназначението и използването на тези активи е за мостри и демонстрации по изложби и панаири. Този фактически извод е обоснован, не се опровергава от което и да е от събраните доказателства по делото. С оглед установеното използване на активите е законосъобразен и направеният от съда правен извод, а именно, че новото предназначение не е за представителни/развлекателни цели, не е и за дейност, различна от икономическата дейност на лицето. В първия случай не само не е налице „представителна цел” по смисъла на легалното понятие, съдържащо се в разпоредбата на чл.62,ал.1 ППЗДДС, а обратното – в случая е изпълнена хипотезата на чл.62,ал.2, пр. последно ППЗДДС, при която се изключват от понятието „представителни цели” тези мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. Представянето на стоки по изложения и панаири, демонстрацията на предлаганите за продажба стоки и тестването им е дейност, която е пряко свързана с търговията, която от своя страна е включена като предмет на дейност на ревизираното лице и представлява негова основна икономическа дейност, което обстоятелство е безспорно. Изводът е, че ползването на посочените по-горе активи като мостри, за демонстрация и тестване не представлява дейност, която да е различна от икономическата дейност на търговеца, а е част от тази дейност. Правото на приспадане на данъчен кредит не е отпаднало, поради което РА в частта, в която е начислен ДДС е незаконосъобразен. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед неоснователността и на двете касационни жалби разноски за настоящата инстанция не се присъждат в полза на касаторите. По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК
, Върховен административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2298/08.11.2010г., постановено по адм. дело № 636/2010г. по описа на Административен съд – Варна, първо отделение, четвърти състав.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Ч./п/ С. П.
С.П.