Производството е по чл.208 и сл. от АПК образувано по касационна жалба на Н. Х. чрез пълномощника си тодор Хайнаджиев срещу решение № R-ІІ-47 от 04.04.2007г. по адм. дело № 23/2006г. на Бургаския окръжен съд, втори административен състав, като са изложени доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност.
Ответникът по касационната жалба Ж. Е. чрез адв. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба РДНСК Бургас не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПк и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
С обжалваното решение пред окръжния съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. Х., подадена чрез процесуалния й представител срещу заповед № 114 от 27.06.2005 г. на Началника на РДНСК Бургас, с която е разрешено извършването на довършителни работи на строеж, представляващ частна хотелска сграда /семеен хотел/ с търговски обект "Сезонен ресторант и магазин за месо и колбаси, находящ се в УПИ VІІ, в кв.7 по плана на с. К., община П., с адм. адрес, ул."Атлиман" № 12.
Заповедта е издадена на основание чл. 224, ал.5 от ЗУТ във връзка с предходна заповед № 86 от 20.05.2005 г. , на основание на която е било спряно строителството на строежа. С оглед на посоченото правно основание и фактическото такова при контрола за законосъобразност на административния акт съдът е длъжан да преценява налице ли са основанията за продължаване на строителството и по-конкретно, отстранени ли са причините довели до спирането му както и да се установи съответства ли посоченото в заповедта правно основание на фактическото основание за издаването й.
С посочената в обжалвания акт заповед и с изложени мотиви за извършване на процесния строеж в нарушение на изискванията на чл. 148 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 5 и 6 и ал. 5 от ЗУТ, на основание чл. 224, ал. 1 от ЗУТ е било спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи по него. Съгласно чл. 224, ал. 5 от ЗУТ строителството, спряно със заповедта по ал. 1 от същата разпоредба, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. С оглед на подадената от Т. Н. Х., като пълномощник на Нина Т. Х. молба до кмета на с. К. - община П. с вх. № 682 от 06.06.2005 г., приложена на л. 12 от делото, за вписване на допълнение към разрешението за строеж № 47 от 02.10.1998г. предвид изразено съгласие за извършени промени по време на строителството и отразена във връзка с това забележка с дата 08.06.2005 г. в разрешението за строеж № 47 от 02.10.1998 г., обосновано съдът е приел, че са налице предпоставките на цитираната в заповедта правна норма за продължаване на стротилството поради отстраняване на причините за спирането му. При постановяване на обжалваното решение съдът е изложил обосновани мотиви и правилно е приложил материалния закон.
Доводът на касатора за нарушения на разпоредбите на чл. 163а, ал. 1, ч. 168, ал. 3, чл. 183, ал. 2, чл. 185, ал. 3 и пр. от ЗУТ в касационната жалба е неоснователен, тъй като тези възражения са неотносими към предмета на спора, както и по отношение на правното основание посочено в заповедта, поради което не могат да обосноват незаконосъобразност на същата заповед, както правилно след като е преценил относимите за спора факти, е приел и първоинстанционния съд.
По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № R-ІІ-47 от 04.04.2007г. по адм. дело № 23/2006г. на Бургаския окръжен съд, втори административен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Н. Д. В.Т.