О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2526
София 20.05.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 13 по описа за 2025г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалните представители инспекторите П. и Н. против определение № 694 от 29.10.2024г. по в. гр. д. № 179 по описа за 2024г. на Апелативен съд В. Т. с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 182 от 1.08.2024г. по делото, в частта му за разноските, относно присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗЗД за процесуално представителство на ответниците. Счита същото за неправилно и желае да бъде отменено. Твърди, че съдът е следвало да приложи чл.156, ал.6 ЗОНПИ, защото в законоустановения срок в ТД В. Т. не са постъпили попълнени декларации от проверяваните лица, те не са се запознали със събраните доказателства и не са се възползвали от правото по чл.138, ал.2 ЗОНПИ да направят възражения и да представят доказателства, въпреки че са били надлежно уведомени. Жалбоподателят счита и че не са събрани доказателства, обосноваващи хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД. Ответниците са разполагали и с друго имущество, но не са се възползвали от възможността по чл.110 ЗОНПИ. Твърдят още, че съдът при определяне на размера на възнаграждението, не е съобразил действителната фактическа и правна сложност на спора и не високия обем на осъществената работа, с оглед направеният от Комисията отказ от иска и обстоятелството, че отговорът на иска е изготвен от друг адвокат, назначен от съда като особен представител.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от ответниците К. К. К. и Н. К. Д., чрез процесуалния им представител адвокат Х., с който се оспорва нейната основателност. Считат за неприложима хипотезата на чл.156, ал.6 ЗОНПИ пред вид решаващите мотиви на съда относно отрицателен размер на нетния доход, който извод прави ирелевантни за изхода на спора – наличието на направени възражения и представени доказателства по чл.138, ал.2 ЗОНПИ. Твърди и нередовно уведомяване за започналата процедура. Счита за правилен извода на съда, че наличието на имущество само по себе си не обоснова извод, че лицата имат възможност да поемат разходите за адвокатска защита, още повече че дружествата, в които ответниците имат дялове са без активи, но с големи по размер задължения. За никой от ответниците Комисията не е установила да е разполагал с имущество, подходящо да му осигури средства за заплащане на адвокат. Освен това считат, че делото е с висока фактическа и правна сложност, включва голям обем доказателствен материал, а положеният труд е значителен, доколкото отказът от иска е направен в последното по делото заседание, като в хода на производство постоянно е осъществяван контакт между адвокат и клиент, във връзка с осъществените действия по събиране на доказателства за доходи, разходи и имущество относно продължителен период от време.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното:
Със сега обжалваното определение, съставът на АС В. Т. е потвърдил постановеното от него решение в частта за разноските, с което е определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД в размер на 2 000лв., приемайки следното: Санкцията по чл.156, ал.6 ЗОНПИ не следва да бъде приложена, защото крайните изводи на съда не са обусловени от допълнително представените от ответниците доказателства, а донякъде са свързани и с доказателства, които Комисията допълнително е представила. Комисията е оспорила наличието на обстоятелство по чл.38, ал.1 ЗЗД, но не е представила надлежни доказателства, с които да установи твърденията си. Обстоятелството, че лицата не са се възползвали от възможността по чл.119 ЗОНПИ не е аргумент, че не са материално затруднени. Даването на разрешение по чл.119 ЗОНПИ става по преценка на съда и не зависи от волята на лицата. Възнаграждение от по 1 000лв. /или общо за двамата ответници 2 000лв./ е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, с материалния интерес /дори и след частичното прекратяване с оглед направения частичен отказ от иска/ и с предприетите от пълномощника процесуални действия.
Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен.
Съгласно установената съдебна практика по прилагането на чл.156, ал.6 ЗОНПИ /например определение по ч. гр. д.№ 3047/24г. на ІІІ г. о./, идеята на законодателят е - Комисията да не дължи разноските, направени заради поведението на ответниците, изразяващо се в непредставяне на доказателства за обстоятелствата по чл. 136 ЗОНПИ (относно притежавано имущество; банкови сметки в страната и в чужбина; източници на средства и основания за придобиване на имуществото и за издръжка на семейството; сделки с имущество през проверявания период и източници на средствата за извършването им; задължения към трети лица; други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице) в административната фаза на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, тогава когато е установено, че тези доказателства са от естество, че да повлияят на решението на Комисията по чл. 140, ал. 2 ЗОНПИ - съответно по т. 1 за прекратяване на производството по преписката) или по т. 2 за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Затова когато Комисията се позовава на нормата на чл.156, ал.6 ЗОНПИ, тя трябва точно да посочи кои доказателства, представени от ответника на етапа на исковото производство и непредставени в административната фаза са повлияли на решението на комисията за предявяване на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ. Голословното позоваване на посочената норма, без посочване на конкретни доказателства от значение за приложението на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, прави искането необосновано.
В случая – е безспорно, че в представеният договор за правна защита и съдействие, изрично е записано, че основанието за оказване на безплатна правна помощ е чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съдът не дължи служебна проверка дали са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ и дори да липсва материализиран писмен договор адвокатско възнаграждение се дължи за положения труд, като размерът се определя по преценка на съда /определение № 862 от 24.10.2023 г. по ч. т. д. № 1276/2023 г. на I ТО на ТК на ВКС/. Когато страна оспорва определено обстоятелство /както в случая Комисията оспорва, че ответниците са материално затруднени лица/, тя носи и тежестта да установи направеното възражение, т. е че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са налице, а в случая подобни доказателства не са ангажирани.
Неоснователен е и довода във връзка с чл.119 ЗОНПИ, предвиждаща възможност на съда – по направено искане от лицето или от Комисията, да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост. Касае се до предоставена законова възможност, като преценката е предоставена на съда. В случая, подобно искане до съда не е отправено от никоя от оправомощените страни, но следва да бъде споделен извода на съда, че липсата на проведена законовоустановена процедура само по себе си не опровергава съществуването на предпоставките за осъществяване на безплатна адвокатска помощ.
В случая определеният размер на адвокатско възнаграждение от по 1 000лв. за осъщественото процесуално представителство на всеки ответник е съобразена с фактическата и правна сложност на спора. Касае се до дело със сериозен материален интерес /твърдяното от Комисията несъответствие е 323 281.32лв./ и делото е от три тома, като при определяне на дължимият размер съдът е съобразил обема на положения труд от процесуалния представител, свързан с изготвяне на отговор и участие в проведено открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 694 от 29.10.2024г. по в. гр. д. № 179 по описа за 2024г. на Апелативен съд В. Т.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :