O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 191

София, 03.05.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 1456 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. Nо 209/ 13.01.2016 година на Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С., и двамата от [населено място] чрез адв.Е. С. АК В. срещу въззивно Решение Nо 195 от 27.11.2015 година, постановено по гр. д. Nо 398/2015 година на АС-Варна.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен интерес от разглеждане на предявения установителен иск за собственост, евентуално неправилно поради допуснато противоречие с материалния закон, при нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.

Искането да се допусне на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК се обосновава с довода, че процесуално-правния въпрос следва ли съдът сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, е разрешен от въззивния съд в смисъл противоречащ на задължителна съдебна практика, която е в основата на образуваното ТР 4/ 2014 година на ОСГК на ВКС, и о конкретно на Решение Nо 246 от 14.05.2010 година по гр. д. Nо 344/2009 година на ВКС, ГК- 2 отд.

Искането да се допусне касационното обжалване се...