Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

С частна жалба вх. Nо 1055/01.02.2016 година Ц. П. А. и А. Н. А., и двамата от [населено място] чрез адв.Д. А. - САК обжалват и искат да се отмени Определение Nо 14 от 08.01.2016 година постановено по гр. д. Nо 5844/2015 година ВКС, ГК- I отд., В ЧАСТТА с което е прекратено касационното производство и е върната като процесуално недопустима касационна жалба No 9783/16.07.2015 год. срещу въззивно решение, произнесено по иска по чл. 30 ал.2 ЗС.

С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като касационният съд погрешно е приел, че жалбоподателите не са необходими другари и по отношение на тях, при липса на другарство по чл. 216 ГПК въззивното решение е влязло в сила.

С писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК, Г. З. и И. З., чрез адв.Ю. В. – САК вземат становище, че частната жалба е неоснователна, излагат съображения, свързани с процесуалното поведение на жалбоподателите по повод на подадена от тях въззивна жалба и искат обжалваното определение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази доводите на страните и закона намира:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.1 т.2 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че касационната жалба вх. No 9783 от 09.07.2015 година, заявена от Ц. П. А. и А. Н. А., и двамата от [населено място] чрез адв. Д. А. - САК срещу въззивно Решение Nо 1140 от 01. 06. 2015 година по гр.В.д.Nо 481/2015 год на АС-София, е процесуално недопустима и е прекратил касационното производство в тази част.

Мотивите на касационният съд да приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима е липсата на предмет - т. е. липсата на съдебен акт на въззивния съд, който касаторите имат интерес да обжалват.

За да бъде надлежно инициирано касационното обжалване, законодателят предполага допустимост на самото касационно производство – т. е. касае се до наличие на предпоставките / положителни или отрицателни/ за надлежно упражняване правото на касационна жалба.

За да обжалва въззивното решение, страната по спора следва да процесуално легитимирана, която преценка се прави съответно изискванията на закона за физическите лица и за юридическите лица, да е налице правен интерес от обжалването т. е. страната касатор да е неудовлетворена от постановения правен резултат по решението на въззивния съд и да съществува възможността, доколкото би била допустима и евентуално основателна касационната жалба, с решението на ВКС да се постигне по-благоприятен за тази страна изход по правния спор.

Извън критериите по чл. 280 ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване, основна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на касационна жалба е наличие на правния интерес от обжалването – т. е. възможността страната да получи по-благоприятен резултат при обжалването от този по обжалвания съдебен акт.

В хипотезите когато страна - касатор не е упражнила правото си на въззивна жалба / не е обжалвала решението на първата инстанция или подадената въззивна жалба е била върната с определение, влязло в сила/ срещу решението на първата инстанция /било в уважената част на иска срещу нея, било в отхвърлената част на заявения от нея иск/, то същата тази страна не може да обжалва въззивното решение, с което това решение е потвърдено, поради липса на предмет на обжалване.

С решението на първата инстанция Ц. П. А., А. Н. А., Г. Н. З., И. Х. З. са осъдени да заплатят на всеки един от ищците - В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 10 385 лв. на основание чл. 30 ал.3 ЗС, ведно със законната лихва, като отхвърля исковете до пълния размер на всеки един от тях от 22 475 лв., както и да заплатят на всеки един от ищците сума от по 2000 лв., на основание чл. 86 ЗЗД като исковете до предявения размер от 4 326.76 лв. се отхвърлят.

Срещу така постановено решение е подадена въззивна жалба от Г. Н. З. и И. Х. З., В ЧАСТТА, с която частично са уважение заявените срещу тях осъдителни искове.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И., В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете срещу всеки един от ответниците Ц. П. А., А. Н. А., Г. Н. З., И. Х. З. за сумите, съставляващи разлика до заявения пълен размер т. е. за разликата над 10 835 лв. до размер на сумата 22 475 лв., както и досежно отхвърлените искове по чл. 86 ЗЗД.

Подадената от Ц. П. А. и А. Н. А. въззивна жалба вх. No 56286/ 10.05.2014 година, в частта с която са осъдени по иска по чл. 30 ал.3 ЗС е върната с Разпореждане на администриращия съд от 21.10.2014 година, съобщено на жалбоподателите на 013.11.2014 година, необжалвано в законовия срок/ л.452-453/.

С Решение Nо 1140 от 01. 06. 2015 година по гр.В.д.Nо 481/2015 год. на АС-София частично е уважена въззивната жалба на Г. З. и И. З., като присъдените суми по чл. 30 ал.3 ЗС са намалени с по 5 192.50 лв., а по исковете по чл.86 ЗЗД с по 1000 лв. и съответно са отхвърлени в тези части.

Решението на първата инстанция е потвърдено в останалата му обжалвана част.

Съгласно правилата на чл. 296 т.2 предл. първо ГПК решението на първоинстанционния съда, което не е обжалвано с въззивна жалба или същата е върната, влиза в сила от влизане в сила на определението/ разпореждането/ за връщане.

След като страна по делото не е упражнила надлежно правото си на въззивна жалба, то не може същата страна / участвала като въззиваема пред втората инстанция / да иска да упражни право на касационна жалба, с искане за пререшаване в тази част на решението на първата инстанция под предлог, че има право на такова обжалване с оглед постановения резултат по отношение на друга страна имаща същата позиция на ответник пред първата инстанция, но обжалвала решението на първата инстанция и постихнала по-благоприятен резултат при обжалването.

Безспорно е, че с разпоредбата на чл. 271 ал.3 ГПК се приема, че „ съдът / въззивният съд/ отменя решението и по отношение необжалвалите необходими другари на жалбоподателя“. Преценката на решаващия съд почива на точното интерпретиране на материалния закон, дефиниращ спорното защитимо субективно право на страната-ищец и възраженията на страната –ответник. В рамките на спора по чл. 30 ал.3 ЗС не е повдигнат и разглеждан въпроса относно формата на другарството между съсобствениците в рамките на търсената отговорност за реализирани ползи само от част от тях. В хода на разглеждане на спора във въззивната инстанция не е поставен въпроса и за присъединяване към въззивната жалба на Г. З. и И. З. / чл. 265 ГПК / доколкото жалбоподателите Ц. А. и А. А. са считали, че решението на съдилищата следва да бъде еднакво за всички съсобственици – ответници по иска по чл. 30 ал.3 ЗС. Изводите на касационния съд за формата на другарството са в подкрепа на извода, че необжалваното от касаторите Ц. А. и А. А. въззивно решение по отношение на тях е влязло в сила, а в рамките на въззивното решение няма изводи, който да засягат техни интереси, поради което и липсва предмет на касационното обжалване от тяхна страна.

Ето защо като намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, настоящият състав на ВКС приема частната жалба за неоснователна.

По изложените съображения, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 14 от 08.01.2016 година постановено по гр. д. Nо 5844/2015 година ВКС, ГК- I отд.., В ЧАСТТА с което е прекратено касационното производство и е върната като процесуално недопустима касационна жалба No 9783/16.07.2015 год. на Ц. П. А. и А. Н. А., и двамата от [населено място], подадена чрез адв.Д. А. - САК срещу въззивното решение, произнесено по исковете по чл. 30 ал.2 ЗС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: