O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 13.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1191 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 1966/08.02.2016 год. на [фирма] представлявано от Управителя М. Л. и М. Д., заявена чрез адв. М. Р. - АК С. З. срещу въззивно Решение II-123 от 14.12.2015 година по гр. възз. д. Nо 1693/2015 година на OС - Бургас.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 98 от 03.07.2015 год. по гр. д. Nо 1063/2014 год. на РС Несебър по отхвърления иск за собственост на основание чл. 108 ЗС на самостоятелни обекти с идентификатор 61056.501.442.1.44 и 61056.501.442.1.86 по КККР на [населено място], [община], к/с „К. о. м.“.
За да постанови решението си, въззивният съд е възприел тезата и на първата инстанция, че обектите са разпоредени валидно и не може да се поддържа теза за нищожност поради неадекватност на престациите въпреки значителната разлика между продажна цена и данъчна оценка на имотите.
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1...