Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. Nо 7252/ 20.01.2016 год. от В. Н. М. и И. И. М., и двамата от [населено място], приподписана от адв. Е. Б. - САК срещу въззивно Решение от 09.12.2015 година по гр. възз. д. Nо 13615/2015 год. на Софийския градски съд.

С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК отм., е отменил решение на първата инстанция, с което са отхвърлени заявените от В. М. при условията на субективно съединяване ревандикационни искове срещу В. Н. М. и И. И. М. като е постановено ново решение, с което е прието за установено, че В. С. М. е собственик на идеална част от следния недвижим имот: ОФИС No 2, находящ се на първия етаж в жилищната сграда с административен адрес бул.“ Г..Т. „ No 33, със застроена площ от 94.52 кв. и състоящ се от три офис помещения, при посочените граници, и на основание чл. 108 ЗС В. Н. М. и И. И. М. са осъдени да предадат владението на имота.

За да уважи иска, въззивният съд е приел, че ищцата - В. М. се легитимира като собственик на терена, върху който е построена сграда в обем на идеална част, поради което е и собственик, от момента на построяване на цялата сграда в груб строеж и на офис 2- като обект в сградата, прието е, че ответниците не са могли да придобият по давност обект в сграда в“груб строеж“ до момента, в който самата сграда не е изградена в груб строеж, позовавайки се на задължителната съдебна практика – ТР 1/2011 година на ОСГК на ВКС, както и че срокът на давността по чл. 79 ал.1 ЗС, при липса на законови предпоставки да се приеме, че се касае до кратка придобивна давност, когато сделката е нищожна на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД, не е изтекъл при конкретната фактическа обстановка.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила досежно анализа на доказателствата, свързано с определяне на точната дата в която сградата е завършена на етап „ груб строеж“, и необосновано по отношение изводите, че осъщественото владение не е добросъвестно - за това че владението е добросъвестно следва да се изведе от чл.1 на Протокол 1 към ЕКПЧОС, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите: следва ли владението да се определя като недобросъвестно, когато е възникнало въз основа на възмездна сделка, в последствие обявена за нищожна, но не поради нарушаване на нормативно изискване, а поради различно тълкуване на нормативен акт, въведено със съдебна практика, постановена повече от 10 години след отмяна на тълкувателната норма? поддържан в контекста на пратиката по ЕКПЧОС и Следва ли да се зачита изтеклата давност и допустимо ли е към нея да бъде присъединена изтекла придобивна давност върху правото на строеж за същия обект, за периода преди обособяването му като самостоятелен такъв, която в последствие е продължила като придобивна давност за правото на собственост с довод, че отговорите биха били от изключително значение за развитие на правото.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за допустимостта да се придобие право на собственост на недвижим имот чрез давностно владение на конкретен имот, който възникне като самостоятелен обект на правото на собственост в един последва момент, въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие със задължителна съдебна практика, както и по-процесуално правния въпрос за характера на констативния протокол за извършена проверка и достигната кота, произнесен в противоречие с Решение No 45 по гр. д.No 725/2009 год. на ВКС, ГК -II отд.

В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото за характера на исковете - за защита на вещното право на собственост, намира касационната жалба за процесуално допустима.

Настоящият състав на ВКС като прецени доводите на касатора, намира че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не са налице основанията за това.

За да приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно разясненията на т.3 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС следва съставът на ВКС, извършващ селекцията на касационната жалба, да констатира, че искането касае тълкуване по приложението на нов закон, или е налице празнота в съдебната практика, която налага произнасяне по поставените правни въпроси, като по този начин ще се постигне задачата да се стигне до точно и еднакво прилагане на закона и развитие на правоприлагането по силата на даденото тълкуване.

По въпроса следва ли владението да се определя като недобросъвестно, когато е възникнало въз основа на възмездна сделка, в последствие обявена за нищожна, но не поради нарушаване на нормативно изискване, а поради различно тълкуване на нормативен акт, въведено със съдебна практика, постановена повече от 10 години след отмяна на тълкувателната норма, поддържан в контекста на практиката по Европейския съд по правата на човека, не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. Възприетата безусловно от съдилищата теза, че полученото владение на основание нищожен договор е недобросъвестно, не може да бъде променено на база практика на съда в Страсбург. Третирайки прокламираното с Протокол 1 чл. 1 право всяко физическо лице мирно да се ползва от своите притежания и никой да не може да бъде лишен от тях, освен в интерес на обществото, не налага, дори и при искане/ в хода на делото/ за пряко прилагане принципите на Конвенцията, ново –различно от даваното до този момент тълкуване на чл. 70 ЗС относно добросъвестното или недобросъвестно владение. Практиката на ЕС по правата на човека визира винаги недостатъци на съдебната система относно гарантираните на гражданите форми на защита на собствеността по принцип. Когато едно физическо лице не е придобило, съгласно основанията в закона, вещни права, то отказаната защита при отхвърляне на иска за собственост, не означава че е нарушено неговото изконно право на собственост.

Въпросът следва ли да се зачита изтеклата давност и допустимо ли е към нея да бъде присъединена изтекла придобивна давност върху правото на строеж за същия обект, за периода преди обособяването му като самостоятелен такъв, която в последствие е продължила като придобивна давност за правото на собственост също не може да обоснове извод за селекция и допускане на касационно обжалване, С изтичане срока на закона-чл. 79 ал.1 и /или ал.2 ЗС, при упражнена необезпокоявана и спокойна фактическа власт с доказано намерение за своене, се придобива правото на собственост. Ето защо въпросът може да касае единствено последиците на присъединяване на фактическа власт към фактическа власт, но не и присъединяване на „изтекла придобивна давност към придобивна давност „ дори когато се касае до хипотеза на владение на ограничено вещно право, което в последствие се трансформира в право на собственост по силата на закона, доколкото се касае до „суперфиция, упражнена“ по см. на дадените разяснения с ТР 1/2011 год. на ОСГК на ВКС.

Касационно обжалване не може да се допусне по въпроса за допустимостта да се придобие право на собственост на недвижим имот чрез давностно владение на конкретен имот, който възникне като самостоятелен обект на правото на собственост в един последва момент, тъй като не може да се сподели довода, че въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие със задължителна съдебна практика, доколкото се имат предвид именно разясненията на ТР 1/2011 година на ОСГК на ВКС.

Въпросът за характера на констативния протокол за извършена проверка и достигната кота, не е въпрос, свързан с конкретно интерпретиране на доказателствената сила на писмените доказателства при конкретните факти по делото, поради което и с оглед различната фактическа обстановка, не може да се иска съпоставка с произнесеното с Решение No 45 по гр. д.No 725/2009 год. на ВКС, ГК -II отд.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 7252/ 20.01.2016 год. от В. Н. М. и И. И. М., и двамата от [населено място], приподписана от адв. Е. Б. - САК срещу въззивно Решение от 09.12.2015 година по гр. възз. д. Nо 13615/2015 год. на Софийския градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ;