№ 116

София, 12.03.2016 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 661 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. Г. Б., обжалва с касационна жалба в срок въззивното решение от 4.11.2015 год. по гр. д. № 287/2015 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 10.07.2015 год. по гр. д. № 1341/2014 год. на Севлиевския районен съд. С него касаторът е осъден да предаде на собственика [фирма], [населено място] владението върху едноетажна масивна сграда-склад Г. с идентификатор 65927.502.5070.3 в [населено място], ул. З. и., със застроена площ 84 кв. м.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на извода относно неоснователност на възражението му за придобиване на собствеността върху сградата по давностно владение в продължение на повече от десет години с искане за неговата отмяна, като се постанови друго решение по същество на спора, с което искът бъде отхвърлен. Касаторът претендира и направените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по релевантните за извода на съда материалноправни въпроси, касаещи придобиване на правото на собственост по давностно владение и в частност предпоставката на закона за това от субективна страна, изразяваща се в...