О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 76

гр. София, 01.04.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 752/2016 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на В. Д. Д. от [населено място], чрез адв. Т. П., против въззивното определение от 19.01.2016 год. по ч. гр. д. № 14/2016 год. на Окръжен съд - Монтана. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 1.12.2015 год. по гр. д. № 486/2014 год. на Районен съд – Берковица, с което е прекратено производството по образуваното дело, като недопустимо поради липса на правен интерес от предявения иск.

Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му.

Ответникът по частната жалба – Д. И. Д. не е взела становище по същата.

За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 24, ал. 4 СК. Разпоредбата предвижда, че разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо от другия съпруг по исков ред, в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Поради липсата на качеството на посочения в закона субект, по отношение на който е предвидена относителна недействителност на сделката, съдът приел ищецът,...