О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 165

гр. София, 15.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. ч. гр. д. № 4426/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „П. Ф. ЕООД срещу определение № 3262 от 16.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2449/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя против определение № 452/18.08.2025 г. на съдия по вписванията при Пловдивския районен съд за отказ за заличаване на договорна ипотека № 52, том 7 от 2020 г.

Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството пред Служба по вписванията – Пловдив е образувано по заявление вх. рег. № 27982 от 18.08.2025 г., подадено от „П. Ф. ЕООД, за заличаване на договорна ипотека, вписана с вх. № 18341 от 30.07.2020 г., акт № 52, том 7, дело № 10415/2020 г. по описа на Служба по вписванията – Пловдив, по отношение на възложения с постановление за възлагане на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с площ от 104,46 кв. м, ведно с избено помещение № 5 и 11,68% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 13,49 кв. м, т. е. имотът е описан, както е и възложен с влязло в сила постановление за възлагане. По същия начин имотът е описан и в представеното удостоверение по чл. 19, ал. 2 ПВ. Посочено е, че предмет на договорната ипотека е самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с площ от 104,46 кв. м, ведно избено помещение № 5 и 11,68% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 13,49 кв. м и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, в който е построен самостоятелният обект. С оглед на това съдията по вписванията е приел, че не може да се заличи изцяло договорната ипотека, тъй като постановлението за възлагане и удостоверението по чл. 19, ал. 2 ПВ не съдържат пълни данни по отношение на имота, предмет на ипотеката.

Пловдивският окръжен съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ПВ заличаването на ипотека върху продадения на публична продан имот се извършва по молба на купувача, като към молбата следва да се представят влязло в сила и вписано в книгите за вписвания постановление за възлагане на имота и удостоверение от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД. В удостоверението следва да е изрично посочено, че се заличава ипотеката върху това конкретно право – в случая и върху правото на строеж върху процесния имот. Ако в удостоверението не се споменава „правото на строеж“, а само имотът, както е в процесния случай, то това води до неяснота и несъответствие относно предмета на заличаваната ипотека. Съдът е посочил, че правото на строеж е ограничено вещно право, различно от собствеността върху земята или сградата, следователно само по себе си това право подлежи на самостоятелно заличаване. Съдията по вписванията не може да заличава повече от това, което ясно е удостоверено, като в случай че текстът в удостоверението е непълен или неточен, съдията по вписванията няма право да тълкува какво е имал предвид съдебният изпълнител. Доколкото в конкретния случай в текста на удостоверението липсва и „от правото на строеж върху поземлен имот, в който е построен процесният самостоятелен обект“, то постановеният от съдията по вписванията отказ за заличаване на договорната ипотека е правилен.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли съдията по вписванията да се произнася свръхпетитум за заличаване на ипотека по отношение на правото на строеж, което не е поискано; 2. Правото на строеж отделно право ли е от правото на собственост върху постройката, или се съдържа в него; Правото на строеж представлява ли единен обект на разпореждане; 3. Може ли съдията по вписванията да откаже заличаване на ипотека при положение че самият кредитор по ипотеката не е изразил възражение за заличаването й.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по третия поставен въпрос, който обобщен и уточнен от настоящия състав, касае предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията при искане за заличаване на договорна ипотека.

С тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В мотивите към т. 6 от тълкувателното решение е посочено, че вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за акт на безспорна администрация и оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Конкретно при искане за заличаване на ипотека съдията по вписванията проверява дали тази ипотека е била вписана и дали са налице условията за заличаването й, предвидени в чл. 179, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1, чл. 22 и чл. 19, ал. 2 ПВ. Съгласно чл. 19, ал. 2 ПВ заличаването на ипотека върху продадения на публична продан имот се извършва по молба на купувача, като към молбата следва да се представят влязло в сила и вписано в книгите за вписвания постановление за възлагане на имота и удостоверение от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД.

При така дадения отговор на правния въпрос частната касационна жалба се явява основателна.

В настоящия случай със заявление вх. рег. № 27982 от 18.08.2025 г. дружеството „П. Ф. ЕООД, в качеството му на купувач на процесния имот на публична продан, е поискало да бъде заличена договорна ипотека, вписана с вх. рег. № 18341 от 30.07.2020 г., акт № 52, том 7, дело № 10415/2020 г. по описа на Служба по вписванията – Пловдив. Към заявлението е представено влязло в сила постановление за възлагане от 27.06.2025 г. и удостоверение, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД, издадено от ЧСИ, който е провел публичната продан. В последното изрично е посочено, че същото следва да послужи пред Служба по вписванията относно заличаването на договорна ипотека, вписана с акт № 52, том 7, дв. вх. рег. № 17854/30.07.2020 г. по описа на Служба по вписванията – Пловдив. С представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека същата е учредена само върху един самостоятелен обект, поради което в случая съдията по вписванията е следвало да разпореди нейното заличаване без да извършва проверка относно неговото описание, още повече, че настоящият случай не се отнася до вписана ипотека на самостоятелно право на строеж, а за припадащи се към самостоятелния обект идеални части от вече реализирано такова право, като наред с това не е и налице възражение от страна на ипотекарния кредитор за заличаване на ипотеката.

С оглед изложеното обжалваното въззивно определение следва да бъда отменено като неправилно, както и потвърденото с него определение на съдията по вписванията. Делото следва да се върне на съдията по вписванията за извършването на по-нататъшни действия по заявление с вх. рег. № 27982 от 18.08.2025 г. на „П. Ф. ЕООД за заличаване на договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията – Пловдив с акт № 52, том 7, дело № 10415/2020 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

Д о п у с к а касационно обжалване на определение № 3262 от 16.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2449/2025 г. на Пловдивския окръжен съд.

О т м е н я определение № 3262 от 16.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2449/2025 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него определение № 452 от 18.08.2025 г. на съдия по вписванията при Пловдивския районен съд.

Р а з п о р е ж д а на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд да извърши заличаване на договорна ипотека върху недвижим имот № 10 от 30.07.2020 г., том IV, рег. № 3499, дело № 498 от 2020 г., вписана в Служба по вписванията – Пловдив с акт № 52, том 7, дело № 10415/2020 г.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: