О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2521
София, 20.05.2025 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 3636 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвани са решение № 11 от 11.01.2024г. по гр. д. № 424/2023г. на Окръжен съд-Кюстендил и решение № 79 от 08.04.2024г. по същото дело, постановено по чл.247 ГПК. С първото решение е отменено първоинстанционното решение № 367/28.07.2023 г. постановено по гр. д. № 250/2023г. Районен съд-Дупница и вместо него е признато за установено по отношение на В. Е. С., Ю. К. Ш. и И. С. Ш., че Е. С. З., В. В. З., Г. Й. З. и С. Й. З. са собственици на по 1/6 (една шеста) идеална част от поземлен имот с планоснимачен № *, с площ от 841 кв. м., за който е отреден УПИ *-*, в кв. 9 по регулационния план [населено място], общ. Д., утвърден 1969г., с неуредени сметки за улична регулация, с площ на УПИ от 875 кв. м. и са осъдени В. Е. С., Ю. К. Ш. и И. С. Ш. да предадат на Е. С. З., В. В. З., Г. Й. З. и С. Й. З. владението върху по 1/6 ид. ч. от гореописания имот. С второто решение, постановено в производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка, е постановено ответниците да предадат на ищците владението върху целия имот, а не върху идеални части.
Касационни жалби са подадени от ответниците В. Е. С., Ю. К. Ш. и И. С. Ш. чрез адв. М. З., както срещу основното решение, така и срещу това за поправка на очевидна фактическа грешка. Поддържа се неправилност на основното решение. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по пет правни въпроса. Спрямо решението по чл. 247 ГПК се иска достъп до касационен контрол на същото основание по същите въпроси.
Ответниците Е. С. З., В. В. З., Г. Й. З. и С. Й. З. не са представили отговори на двете жалби.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и са допустими.
Производството е по ревандикационен иск на четирима ищци за по 1/6 ид. ч. от урегулиран поземлен имот в [населено място]. Тези идеални части те твърдят, че са придобили по наследство. От страна на ответниците е противопоставено възражение за придобиване на имота по давност с начало отпреди 1987г. Твърди се, че имотът е владян от дядото на Ю. Ш. - И. К. З., починал 1987г., след това от родителите й - В. И. С. и К. Г. С. до тяхната смърт през 2005г. и 2012г., а след това ответницата Ю. Ш. и съпругът й И. С. Ш. са осъществявали владение до прехвърляне имота на третата ответница.
Според представените удостоверения за наследници ищцата Е. С. З. е дъщеря на С. Г. З., починал на 30.05.1981 г., а ищецът В. В. З. е негов внук (син на В. С. З., починал на 01.10.2016г.). Ищците Г. Й. З. и С. Й. З. са наследници по закон (синове) на Й. Г. З., починал на 16.09.1999г. С констативен нотариален акт от 1979 г. Й. Г. З., С. Г. З. и Е. Г. Л. са признати за собственици по наследство и давност на незастроено дворно място, образуващо парцел *-*, в кв. 9 по регулационния план на [населено място], с площ от 871 кв. м. С нотариален акт от 1986г. Е. Г. Л. е дарила на В. С. З. (пряк наследодател на ответника В. З.) собствената си 1/3 ид. част от парцела. По този начин ищците се легитимират като собственици на по 1/6 ид. ч. от парцела или общо на 4/6 ид. ч. Останалите 2/6 ид. ч. са притежание на наследници, неучастващи в процеса.
Видно от приложените удостоверения за наследници, че ответницата Ю. Ш. е наследник на родителите си: К. Г. С., починал 2012г. и В. И. З., починала 2005г. И. К. З., починал 1987 г. е дядо на Ю. Ш. по майчина линия.
С Решение от 20.12.1968г. по гр. д.№ 390/1968г. на СтанкеДимитровски народен съд К. Г. С. (баща на Ю. Ш.), И. К. З. (неин дядо) и В. И. З. (нейна майка) са осъдени да предадат на наследниците на Г. З., а именно: Л. П. З., Й. Г. З., С. Г. З. и Е. Г. З. владението на половината от парцел *, в кв.45 по плана на [населено място], с площ от 871 кв. м., която половина се определя като се тегли линия по средата на лицевата страна и стига до задния край на парцела. Приетата техническа експертиза установява, че процесният УПИ *-* в кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.Д., с площ от 875 кв. м. съответства на парцел № *-* в квартал 45 по регулационния план от 1923г., предмет на горепосоченото решение.
С констативен нотариален акт от 15.10.2021г. Ю. Ш. по време на брака си с ответника И. Ш. е призната за собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение. С договор за дарение от същата дата те са се разпоредили с имота в полза на ответницата В. Е. С..
Не се спори, че ответниците Ш. са собственици на съседния УПИ *-* и че понастоящем между двата имота частично не съществува ограда - след жилищната сграда на ответниците. Последното е констатирано от вещото лице при огледа.
За установяване на осъществяваното владение върху имота са разпитани свидетели. Свидетелка С. Д. сочи, че ищците са наследили процесния имот от общия наследодател на страните по делото З. И., който е имал пет деца: К.- наследодател на ответницата Ю. Ш.- нейн прадядо, Г.-дядото на ищцата Е. З. и брат й В. З., Х., Т. и М., на които разделил имотите си. Свидетелката заявява, че знае парцела, за който се води делото и той граничи с имот, в който е построена къща на Ш.. Братът на Е. В. редовно посещавал мястото, пътувал с автобус от Д.; впечатленията на свидетелката са от преди десетина години, не знае в какъв период от време В. е работил имота; не е виждала В. да работи лично в имота, не е виждала никой от ищците в Б. от 60-те години; знае, че имат и друг обработваем парцел в Б., поне от 10 години не е ходила в имота и не знае кой го ползва. Свидетелката С. А. живее в Б., близо до спорния имот; тя твърди, че С., В. и Е. имат парцел в [населено място] от около 900 кв. м., че техният парцел граничи с имот на И. З., чиято дъщеря В. С. е в парцела и има къща, а Ю. е дъщеря на К. и на В.. Свидетелката сочи, че двата парцела са били оградени с тухлена ограда до половината, а другата половина с мрежа. Според свидетелката оградата е била до миналата година (2022 г.), когато е дошло едно момче да чисти имота по искане на Ю. и И. Ш. Свидетелката твърди, че познава Ю. и И. Ш., но не ги е виждала да работят този парцел, познава и родителите на ответницата, но не знае те да се ползвали парцела.
Свидетелката И. Т. сочи, че имотът на Ю. е над декар и в него има къща. Според свидетелката имотът, за който е спора, е имал ограда, но до плевнята е имало врата, през която се е влизало в съседния имот. Бабата и дядото на ответницата, а след тяхната смърт майка й и баща й, са садили зеленчукова градина. Свидетелката заявява също така, че ответниците са изчистили имота и всяка събота и неделя, а лятото три месеца ползват и двата имота заедно - садели картофи, царевица в съседния имот, а където била къщата отглеждали кокошки. Свидетелят Я. М., който е кмет на [населено място], заявява, че според него процесният имот е на Ю. и семейството й, защото те го ползват. Свидетелят твърди, че мястото е било обрасло с трева и те преди 4-5 години го почистили, за да го ползват като зеленчукова градина. Преди това имотът се е ползвал от нейните родители К. и В.. Свидетелят твърди, че съседният имот на имота на Ю. е гола земя, заграден с телена мрежа, но е имало вратичка между двата имота и Ю. е имала достъп до този имот. Свидетелят смята, че имота е на Ш. понеже не е виждал никой от ищците в имота.
Въз основа на тези доказателства съдът е достигнал до извод, че ищците се легитимират като собственици на посочените в исковата молба идеални части от процесния имот - по 1/6 ид. ч. по наследство. Според съда писмените доказателства опровергават твърдението на ответниците, че наследодателите на Ю. Ш. са осъществявали владение до 1986 г. Няма такива данни и в показанията на свидетелите. Единствено свид. Т. твърди, че бабата и дядото на ответницата Ш. са обработвали земята, но не сочи какви действия конкретно са извършвали и в кой период. От показанията свидетелите не се установява ответниците и наследодателите на Ю. Ш. необезпокоявано да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот по отношение на ищците и да са отблъсквали техни владелчески действия в определения от закона срок. Никой свидетел не сочи извършвани действия от страна на ответниците и на техните наследодатели, с които да са демонстрирали пред ищците по категоричен начин намерението си да своят имота. Съдът е отбелязал, че според Т. и М. ответницата Ш. и нейните родители са обработвали имота - садели са картофи, царевица, но този факт сам по себе си не доказвал установяване на владение върху притежаваните от ищците идеални части от имота, тъй като тези действия не са били свързани с ясно и категорично демонстриране на владелчески намерения от страна на ответниците. Свидетелите не установяват и че ищците са обработвали имота, но правото на собственост не може да бъде загубено с неползване. Доколкото свидетелите А. и М. сочат, че имотът е почистен от Ю. и И. Ш., то това е станало през 2022г. според първото свидетелка и преди 4-5 години, според втория. Така че, дори с това действие да е демонстрирано собственическо намерение на ответниците, то към датата на подаване на исковата молба през 2023 г. не е изтекъл изискуемият за придобиване по давност 10- годишен срок. Тук съдът е отдал значение и на констатацията на вещото лице, извършило оглед на процесния имот, че в имота е нямало индикации скоро да е извършвана земеделска дейност, същият е обрасъл с трева и бурени. Поради това съдът е намерил за недоказано възражението си изтекла в полза на ответниците давност и предявеният от ищците иск по чл.108 ЗС е основателен.
С решението за поправка на очевидна фактическа грешка на диспозитива за предаване на владението, съдът е приел, че е формиран извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на целия имот. В диспозитива на решението искът е уважен за по 1/6 ид. ч. за всеки ищец и се касае за допусната грешка. Посочил е, че предявяването на иск по чл.108 ЗС е действие на обикновено управление, поради което може да бъде предявен и от отделен съсобственик, който е легитимиран да търси връщане на целия имот, а не само на частта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Съдът е уточнил, че цитираното от насрещната страна Тълкувателно решение №3/2020г. касае иск по чл.108 ЗС между съсобственици, каквато не е настоящата хипотеза. Затова е постановил предаване на владението върху целия имот.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Формулираните от касаторите правни въпроси и в двете жалби са: 1/ законосъобразно ли е при събраните многобройни писмени и гласни доказателства съдът да реши спора в полза на ищците въз основа на твърдението им, че те ползват и владеят имота, което не кореспондира с доказателствата; 2/ законосъобразно и допустимо ли е въззивната инстанция да не обсъди показанията на разпитания от въззивния съд свидетел Д. Д. и съставлява ли това процесуално нарушение; 3/ допустимо ли е твърдението на процесуалния представител на страна по делото да бъде ползвано като доказателство по делото; 4/ доколкото са налице две противоречиви твърдения на двете инстанции, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторите поставят и въпрос, по който считат, че няма яснота и не е даден реален отговор, а именно: какви трябва да са действията на ответниците спрямо ищците, за да се приеме, че е налице отричане на владението им и то така, че да узнаят за тази интервенция; сочат, че в практиката на Върховния касационен съд се твърди, че са необходими такива действия, но в нито едно решение не са описани кои именно са тези действия, така че страните в процеса да са наясно кое действие може да промени държането във владение. При обосновката на въпроса е извършено позоваване на Тълкувателно решение № 182012г. на ОСГК. Спрямо всички въпроси, с изключение на четвъртия, се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, разрешен в обжалвания акт и обуславящ изхода на спора, а представлява оплакване за неправилност - несъгласие с изводите на съда. Такъв въпрос не запълва общото основание за допускане на касационен контрол.
Вторият въпрос се базира на оплакване, че не са обсъдени показанията на свидетелката Д.. Вярно е, че съдът не е коментирал нейните показания, но тази свидетелка е допусната от въззивния съд за установяване по каква причина се представят нови писмени доказателства пред въззивната инстанция; тя разказва, че е намерила квитанции за плащане на данъци, но не изнася никакви данни за осъществявано владение върху имота. Поради това въззивният съд, като е приел новите доказателства за допустими, не е счел за нужно да обсъжда показанията й, защото не съдържат твърдения за правнорелевантните факти относно владението на имота.
Третият въпрос е неясен. Не е посочено кои твърдения на процесуален представител на страна са ползвани като доказателство по делото. От мотивите на съда такова съждение не е видно.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по четвъртия въпрос. Наличието на две разнопосочни решения на двете инстанции по един и същи спор не съставлява основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, както считат касаторите.
Последният въпрос се свежда до това с какви действия следва да се демонстрира намерението за своене, превръщането на държането във владение и отблъскването на владението на насрещната страна. Невярно е твърдението, че липсва практика на Върховния касационен съд в тази насока. Въпросът е мотивиран с позоваване на приетото в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, което касае отношения между съсобственици /придобиване по давност правата на един съсобственик от друг съсобственик/, а настоящият случай не е такъв. Същевременно, въпросът произтича от решаващите мотиви на съда, че ответниците по иска не са успели да докажат, че са упражнявали фактическа власт по отношение на ищците и са отблъсквали техни владелчески действия в определения от закона срок, както и че нито ответниците, нито техните наследодатели са демонстрирали пред ищците намерението си за своене на имота. С оглед на тези мотиви възниква съмнение дали не е очевидно неправилен атакуваният от касаторите извод на съда, че за придобиване по давност е било необходимо ответниците, респ. техните наследодатели, да демонстрират пред ищците намерението си да своят имота и да отблъскват техните владелчески действия, т. е. да установяват превръщане на държане във владение, въпреки че тяхната фактическа власт е установена без основание върху изцяло чужд имот и изначало има характеристиките на владение. Ето защо касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.
Липсва основание за самостоятелно допускане до касационен контрол на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Горепосочените въпроси по никакъв начин не са свързани с мотивите на това решение. Тъй като след поправката решението важи с поправеното съдържание, то следва да се допусне касационно обжалване на решението, заедно с поправката му.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 08.04.2024г. по гр. д. № 424/2023г. на Окръжен съд-Кюстендил, постановено в производство по чл. 247 ГПК.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 11.01.2024г. по гр. д. № 424/2023г. на Окръжен съд-Кюстендил, поправено с решение № 79 от 08.04.2024г. по същото дело, по касационната жалба на В. Е. С., Ю. К. Ш. и И. С. Ш..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50/петдесет/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: