Производството е по реда на чл.208 и следващите във връзка с чл.132, ал.2, т.5 от АПК.

Образувано е по касационна жалба от министъра на правосъдието против Решение № 4462 от 30.03.2011 година по адм. дело № 11939/2010 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменен мълчаливият отказ на министъра на правосъдието, с който е отказано да се впише в регистъра на Нотариалната камара като помощник - нотариус по заместване К. В. В. при нотариус П. М., рег. № 478, с район на действие - Районен съд, гр. В. и делото е вминистративния орган за ново произнасяне по подаденото заявление рег. № 94-П-87/03.06.2010 год. Прави доводи за допуснато нарушение на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл.209, т.3 от АПК.

Ответните страни П. Н. М. и К. В. В. не вземат отношение по жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът правилно е тълкувал разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗННД.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл.145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от П. Н. М. и К. В. В. против мълчалив отказ на министъра на правосъдието на искането им от 3.06.2010 година да впише К. В. В., като помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Н. М.. Преди подаване на жалбата направо пред съда, административният орган е постановил изричен отказ, обективиран в заповед № ЛС-И-778 от 20.07.2010 година. Мотивите му са, че Василева не се е явила повторно на изпит за помощник-нотариус. Д.ят срок за заместване вече е изтекъл и правоспособността й нотариус по заместване автоматично се е загубила. За да бъде придобита отново е необходимо да се изпълни същата процедура. Възраженията на оспорващите са били, че нормата на чл.46, ал.1 от ЗННД има предвид еднократно полагане на изпит за помощник-нотариус, а не полагане на такъв за всяко отделно искане за вписване при всеки нов срок за заместване.

Фактическата обстановка е била напълно безспорна между страните и пред съда е останал за решаване само правният въпрос – дали с изтичане на срока за заместване, придобитата при първото вписване правоспособност на помощник - нотариуса да замества нотариуса автоматично се загубва, което налага повторно явяване на изпит. При липсата на конкретна правна уредба към момента на произнасяне от страна на съда, той е извършил анализ и тълкуване с оглед духа на закона. Съобразил е, че вписването в регистъра на Нотариалната камара е свързано с придобиване на статут на помощник-нотариус по заместване, а не със срока на заместването. Счел е, че придобитата правоспособност след успешно положен изпит, ведно с изпълнение на другите законови условия обуславя неограничена във времето правоспособност, която не се губи автоматично с изтичане на срока за заместване. За продължаване действието на разпоредено вече вписване в регистъра, е необходимо и достатъчно единствено отправено искане от нотариуса и неговия помощник и заповед на министъра. Въз основа на това, съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на заповедта за отказ и я е отменил. Пропуснал е обаче да изпълни задължението си по чл.173, ал.2 от АПК, като върне преписката на административния орган със задължителни указания по кълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след услешно полагане на изпит, лицето придобивало правоспособност да замества конкретен нотариус, която отпадала след изтичане на срока за заместване. Такива доводи са обсъдени от съда в мотивите на решението. Обосновано е прието, че придобитата вече правоспособност се загубва само със заличаване от регистъра на Нотариалната камара. Съответно не се загубва автоматично, нито може да бъде свързана със срока на заместване и с конкретния нотариус. Е. лице или има квалификацията и подготовката да бъде помощник-нотариус или ги няма, като това не зависи нито от времето, преминало след полагане на изпит, нито от нотариуса, който е заместван. Решението на съда съответства на установилата се вече постоянна практика на Върховния административен съд по тези спорове. На последно място правилността на изводите на първоинстанционния съд се потвърждава и с извършената законодателна промяна чрез изменението на чл.46, ал.3 - обн.ДВ.бр.32, 2011 година. С новата редакция на нормата вече изрично е регламентирано на законово ниво полагането на изпит от помощник-нотариус само за първия заявен срок за заместване.

По тези съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, и постановено в съответствие с материалния закон следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 4462 от 30.03.2011 година по адм. дело № 11939/2010 година на Върховния административен съд, трето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ М. М./п/ Е. К./п/ С. П. М.Ч.