Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на "Балканфрут 2005" ООД гр. А., против решение № 3/18.02.2009 г. по адм. д. № 4758/2008 г. на Административен съд София град като неправилно поради нарушение на материалния закон.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение приема, че подадената в срок от надлежна страна касационна жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил като неоснователен искът на жалбоподателя срещу А. М. при Министерство на финансите на основание чл. 1, ал. 1 ЗОВОД в размер на 2000 лв. претърпени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление № 162/17.07.2006 г. на началник Митница "А. С." и прекратил производството по иска за неимуществени вреди от 6000 лв. вследствие на отмененото НП и присъдил държавна такса в размер на 160 лв. Съдът е изложил съображения, че искът за претърпените имуществени вреди е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОВОД. Направените разноски по наказателното производство, приключило с отмяна на обжалвано наказателно производство е следвало да се поискат в същото производство, което не е направено от жалбоподателя, поради което е налице негово процесуално бездействие, от което не може да търси права. Относно претендираните неимуществени вреди съдът е изложил съображения, че юридическо лице не е носител на това право, тъй като не може да търпи такива морални вреди от отмяна на наказателното постановление. Решението е правилно.

Съдът е установил липсата на правнорелевантните за фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ фактически обстоятелства като е изложил законосъобразни правни съображения в тази насока. Направените разноски в производство по обжалване на наказателно постановление, не обуславят наличието на връзка между действията на административния акт и отмяната му. Жалбоподателят е разполагал с правната възможност да поиска присъждането им в самото наказателно производство. Неговото процесуално бездействие изключва допустимостта на претенцията му на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по реда на чл. 203 АПК.

Законосъобразни са изводите на съда относно недопустимостта на иска за претърпени морални вреди от отмяната на наказателното постановление. В българското законодателство не е предвидена възможност за оценяване на неимуществени вреди, причинени на юридическо лице. Това от една страна се обосновава както с правната форма, под която даден субект осъществява търговска дейност, така и с възможностите на определено лице да изпитва негативни емоции и страдания, причинени от незаконни действия или бездействия на органи на държавната власт. С оглед този изход на делото законосъобразно е определена и държавната такса в съответствие с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/18.02.2009 г. по адм. д. № 4758/2008 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. Д.Л.