Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на Министъра на отбраната, подадена чрез процесуалния представител Ц. В, против решение № 3463/01.07.2020 год. по адм. д.№ 2240 по описа на Административен съд София - град за 2020 год. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита за неоснователен изводът на съда за допуснато нарушение на чл.26, ал.1 от АПК. Посочва, че дори да се приеме, че Е.И не е била уведомена за инициираното производство, то пропускът на административния орган не може да се приеме за съществен, тъй като не се е отразил на материалната законосъобразност на обжалвания акт. Сочи, че правата на адресата на заповедта не са нарушени с неуведомяването му в административното производство, тъй като е упражнено правото му на защита в съдебното производство. Иска се отмяна на решението поради неговата неправилност и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба – Е.И от [населено място] не дава становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение е отменена Заповед №ЗС-249/08.11.2017 г., издадена от зам. министъра на отбраната в условията на заместване, с която е било наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в [населено място], [жилищен адрес] от Е.И.
За да постанови акта си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно мотивите на отменителното Решение № 1176/24.01.2020 г., постановено по адм. д. № 11278/2019 г. от петчленен състав на ВАС., но при съществено нарушение на процесуалните правила. Прието е, че неуведомяването на адресата на заповедта за началото на административното производство съществено, доколкото няма данни да е отправяне съобщение по чл.26 от АПК, е ограничило правото му на участие, а от там и до ефективно осъществяване на защитата на неговите законни права и интереси. Съдът е посочил, двете заповеди, предходната и процесната, са с различно основание и се касае за ново административно производство, при провеждане на което е следвало да се спазят процесуалните правила.
Жалбата е подаден от участник в първоинстанционното производство, за който оспорения акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.
По същество е неоснователна по следните съображения:
В хода на съдебното дирене е установено, че са налице двете предпоставки, обуславящи материалната законосъобразност на оспорената заповед. Видно от представените доказателства, заповедта касае имот държавна собственост, като правата по управление на същия са предоставени на Министерство на отбраната. На второ място, имотът се държи без правно основание, с оглед представените доказателства, че договорът за наем, който е бил сключен от съпруга на оспорващата, е бил прекратен още със Заповед № 56/32.01.2001 г., която не е била оспорена. Липсват и данни Е.И да отговаря на изискванията на чл. 226б от ЗОВСРБ.
В хода на административното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които представляват основание по чл. 146, т. 3 от АПК и чл. 168, ал. 4 от АПК за отмяната на обжалваната заповед.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените в касационната жалба пороци.
Съдът правилно е преценил, че провеждането на производството е следвало да бъде съобразено общите процесуални правила на АПК. Безспорно е установено, че след образуване на административното производство до неговото завършване с Заповед №ЗС-249/08.11.2017 г., издадена от зам. министъра на отбраната, не са предприети каквито и да е действия по уведомяване на лицето, чиито права за ползване на имота биха били засегнати от завършващия производството акт. Същото е проведено едностранно и без участието на засегнатото лице – Е.И.
Следва да бъде изцяло споделен извода на първоинстанционния съдебен състав, че нарушението е следвало да бъде определено като съществено, тъй като е довело до едностранно проведено административно производство, в което заинтересованата страна не е имала никаква възможност за участие и упражняване на правото си на защита. При така проведеното производство, като краен резултат е възпрепятствано прилагането на основни правила на административния процес - чл. 26, ал. 1, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК, гарантиращи от своя страна спазването на основните му принципи, а именно за законност, истинност, равенство и откритост. Проведеното от административния орган производство е и пример и за нарушаване на правото на добра администрация, съгласно чл. 41 от Хартата на основаните права на Европейския съюз (Хартата). Съгласно чл. 41, т. 2, б. "а" от Хартата, правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.
Не следва да се споделят доводите на касационния жалбоподател, свързани с тежестта на извършените от него процесуални нарушения. Няма спор, че със или без участието на страната, органът е в правомощието си да издаде съответния като резултат акт, но същият, освен в изрично установените случаи, има безусловното задължение да обезпечи участието на страната в административното производство и да обсъди, мотивира акта си съобразно становището на страната. Предприетите от нея действия биха могли да доведат до събиране или представяне на доказателства или навеждане на основания за постановяване на различен по съдържание акт. Дали такава хипотеза би възникнала е възможно да се прецени еднозначно единствено при спазване на правото на участие на засегнатия от производството субект, а не само въз основа на твърденията на административния орган. Въвеждането чрез чл. 146, т. 3 АПК на същественото нарушение на административнопроизводствените правила като основание за оспорване на административните актове и включването му в обхвата на съдебната служебна проверка за законосъобразност на акта на основание чл. 168, ал. 4 АПК не е случайно. Напротив, неговото въвеждане има ясна цел, свързана с въвеждането на допълнителни изисквания към правоприлагащите органи, надскачащи формалното изпълнение на материалния закон, за да се избегне именно едностранното, изненадващо и произволно упражняване на власт спрямо задължените субекти.
Предвид описаното, съдебният състав на АССГ е достигнал до правилен и обоснован извод, че при постановяването процесната заповед, издадена от зам. Министъра на отбраната са допуснати съществени процесуални процесуални нарушения, които са основание за нейната отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3463/01.07.2020 год. по адм. д.№ 2240 по описа на Административен съд София - град за 2020 год. Решението е окончателно.