Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение №1261/24.02.2020 г. по адм. дело № 14011/2019 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено решение №533/25.10.2019 г. по преписка №1/2019 г. на КЗД. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материално - правно незаконосъобразно, иска отмяната му.

Ответникът по касационна жалба - "ЧЕЗ Е. Б" АД, гр. С., чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - Д.Д, с адрес в [населено място], в съдебно заседание и писмени бележки, иска отмяна на съдебното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок предвид разпоредбата на чл.3, т.1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, Административен съд - София - град (АССГ) е установил, че с оспорената пред него от "ЧЕЗ Е. Б" АД част от решение на КЗД е установено на основание чл.47, т.1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.), че "ЧЕЗ Е. Б" АД е осъществило "тормоз" като форма на дискриминация по смисъла на чл.5 вр. с пар1, т.1 от ЗЗДискр. на основата на признак "лично положение" по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. на Д.Д, с адрес в [населено място]; наложена е на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лева и му е предписано на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. да се въздържа в бъдеще от подобни дискриминационни действия спрямо клиенти на дружеството - потребители на електрическа енергия. АССГ е изложил мотиви, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, съдържа предписаните в чл.66 ЗЗДискр. реквизити, като не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. АССГ е изложила доводи, че решението на КЗД е постановено при неправилно прилагане на материалното право, тъй като в случая липсват каквито и да е било факти, от които да се направи извод, че жалбоподателят е третиран неравно по защитим признак "лично положение", тъй като действията на "ЧЕЗ Е. Б" АД по спиране на електрозахранването в дома на Димитров не е свързано с признака "лично положение", нито пък се установява други лица при сходни факти да са били третирани различно. посочено е, че относно облигационните отношения на страните - "ЧЕЗ Е. Б" АД и Димитров има множество влезли в сила решения на общите съдилища, които са цитирани, и установените с тях факти не сочат на признак "лично отношение". Решението е правилно.

Неоснователна са твърденията в касационната жалба, че АССГ неправилно не е приел, че "личното положение" е свързано с местоживеенето. Както е посочено и в писмения отговор на "ЧЕЗ Е. Б" АД, гр. С., в решението на КЗД не се съдържат твърдения, че неблагоприятното третиране, твърдяно от КЗД в решението му, е поради това, че Димитров живее в [населено място], или че живее в [жк], или на съответния етаж и апартамент в конкретен блок в квартала, поради което представлява недопустим опит за подмяна на фактическите основания в решението на КЗД с нови такива, за пръв път формулирани в касационната жалба. Всъщност в решението на КЗД се твърди, че неблагоприятното третиране е свързано с правото на Димитров да ползва обществена услуга, достъпна за всички български граждани - доставка и ползване на електрическа енергия, което според КЗД се включвало в защитимия признак "лично положение". Както е посочил и АССГ, това право да се ползва електроенергия не е иманентен признак на личността, който значимо и същностно да го характеризира и не може да бъде част от защитимия признак "лично положение". Отделно от това, дружеството - доставчик е представило доказателства и за множество други клиенти с незаплатени суми, съпоставими на спорната сума за доставка на електричество между него и Димитров, на които също е прекъснато електрозахранването и липсват доказателства за такива, на които не е било прекъсвано захранването при същите условия. Направените от ответника по касация Димитров възражения в писмените му бележки срещу правилността на решението на съда нямат характер на касационни основания, тъй като не се съдържат в касационна жалба, нито пък са изложени от касатор, а освен това изцяло са свързани с облигационните му отношения с "ЧЕЗ Е. Б" АД относно които освен че има постановени множество влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, същите и не сочат на какъвто и да е било състав на неравно третиране поради защитен признак.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото КЗД следва да бъде осъдена да заплати на "ЧЕЗ Е. Б" АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1261/24.02.2020 г. по адм. дело № 14011/2019 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати 150 ( сто и петдесет) лева разноски по делото на "ЧЕЗ Е. Б" АД, гр. С., бул. "Цариградски шосе" №159.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.