Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Зафар, гражданин на [държава], подадена чрез процесуалния му представител адвокат И.И, срещу решение № 3095/19.06.2020 г. по адм. дело № 342/2020 г. на Административен съд–София град, първо отделение, 64-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказа на консулско длъжностно лице при Посолството на Р. Б в Исламабад от 21.10.2019 г. за издаване на виза вид "С". Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по което се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответната страна - консулско длъжностно лице при Посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан, в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.В, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. Зафар против отказ от 21.10.2019 г. на консулско длъжностно лице в Посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан, за издаване на виза вид "С". В съответствие с представените доказателства е констатирано, че на 24.07.2019 г. И. Зафар, гражданин на [държава], е подал заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване вид "С", с еднократно влизане в Р. Б и престой в рамките на 13 дни, с посочена в него причина - "посещение на роднини или приятели". Към заявлението са приложени копие от паспорт, покана-декларация за частно посещение на чужденец в Р. Б от...