Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на „Лъки 9“ ООД, чрез пълномощник – адвокат К.Н, против Решение № 123/14.04.2020 г., постановено по административно дело № 85/2019 г. по описа на Административен съд – С. З. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № ДК-10-ЮИР-1/17.01.2019 г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е отменено Разрешение за строеж № 19-334/30.07.2018 г., издадено от Главния архитект на О. С. З, за строеж : „Делба на кафе-аперитив, магазин за промишлени стоки и финансово – брокерска къща“, находящ се в УПИ II – жил. строителство и КОО от кв. 62б по плана на гр. С. З, ведно с одобрените инвестиционни проекти.

В касационната жалба се съдържат доводи за нищожност и неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорва възприетия от съда извод за незаконосъобразност на разрешението за строеж като издадено в нарушение на чл. 185, ал. 3 ЗУТ.

Ответната страна – Началника на РДНСК – С. З се представлява от юрисконсулт Стойнов, който оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила.

„Неса“ ООД се представлява от адвокат Петрунова, която също оспорва жалбата по съображения, развити в писмен отговор.

Главният архитект на О. С. З, не се явява и не взема становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита съдебния акт за правилен, поради което предлага да бъде потвърден.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Контролният орган е отменил издаденото разрешение за строеж, след като е установил, че действителната площ, предмет на разрешения обект след изчисляване на квадратурата според графичната част на проекта, е по-голяма от площта, която е посочена в текстовата част на разрешението и проектите, и за която възложителят „Лъки – 9“ ООД се легитимира като собственик. Следователно, посоченото дружество не притежава качеството на единствен възложител съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ по отношение на целия обект, включен в преустройството с площ от около 400 кв. м., а само на част от него с площ от 368,26 кв. м. На следващо място са развити съображения за допуснато нарушение на чл. 185, ал. 3 ЗУТ при издаване на разрешението за строеж, тъй като с проекта се предвижда присъединяване на обща част в сграда – етажна собственост, към самостоятелен обект, без наличието на договор за прехвърляне на собственост на тази част с останалите етажни собственици.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е възприел тези изводи, което го е мотивирало да отхвърли подадената жалба. Настоящият съдебен състав споделя възприетите от първостепенния съд правни изводи, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон.

Правилно съдът е зачел съдебното решение по разрешения граждански спор по иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от „Неса“ ООД срещу „Лъки 9“ ООД, след което е приел, че според графичното отразяване на обекта, разрешеното строителство обхваща площ по-голяма от притежаваната от възложителя, като към същата е приобщена обща част на сградата, без да е спазено изискването на чл. 185, ал. 3 ЗУТ. По този въпрос за изложени подробни мотиви от Административен съд – С. З, които се споделят и не е необходимо да се повтарят. Но, дори напълно да се игнорира съдебното решение по гражданското дело и се възприеме възражението на касационния жалбоподател за това, че административният съд не можел да признава право на собственост върху обща част, каквато не съществувала, това по никакъв начин не променя крайния извод за незаконосъобразност на разрешението за строеж. Безспорно и съществено като размер е несъответствието между графичната и текстовата част на проекта относно площта на разрешения строеж, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на строителните книжа. Освен това, „Лъки –9“ ООД се легитимира като собственик на обект с площ 368,26 кв. м., а с разрешеното преустройство се обособяват три отделни обекта с обща площ около 400 кв. м., като за разликата над 368,26 кв. м. дружеството не представя надлежен документ за собственост, следователно няма качеството на възложител съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ, което обуславя незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж и одобрените с него проекти.

Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които е предоставена възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е в съдържанието, изискуемо се съгласно чл. 172а АПК, постановено е от компетентен съд, по спор, който е родово и местно подсъден на същия, поради което напълно неоснователни са доводите за неговата нищожност.

Административен съд – С. З е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на „Неса“ ООД следва да бъдат присъдени сторените от дружеството разноски в настоящото производство, които са в доказан размер от 500 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/14.04.2020 г., постановено по административно дело № 85/2019 г. по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА „Лъки – 9“ ООД, ЕИК : 123685767, да заплати на „Неса“ ООД, ЕИК : 107059917, съдебно – деловодни разноски в размер на 500 лева. Решението не подлежи на обжалване.