Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет против решение № 3887 от 14. 07. 2020 г. по адм. дело № 592/ 2019 г. на Административен съд София – град, с което е обявена за нищожна заповед № РД-09-129 от 21.05.1990 г. на председателя на ИК на ОБНС – Панчарево в частта, в която е одобрен регулационен план за УПИ IX-2233, кв. 110 по плана с. Л. и улична регулация за улица – тупик по о. т. 32- о. т.33-о. т. 34, вкл., както и за обслужваните от тази улица УПИ XII-71,72; УПИ XI -72 и УПИ X-72, кв. 112 по плана с. Л.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът М.Д оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е недопустимо.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на М.Д, ответник в настоящото касационно производство, против заповед № РД-09-129 от 21.05.1990 г. на председателя на ИК на...