Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП против решение № 841 от 18.06.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело № 75 по описа за 2020 г., с което по жалба на Х.Д, С.Х и Б.Д, в качеството на наследници на починалия жалбоподател Г.Д, е отменен ревизионен акт № Р-22000116004000-091-001/22.11.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са установени всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за реализиране на имуществената отговорност на Г.Д за невнесени задължения на „Б. И“ ЕООД и неправилно първоинстанционният съд е приел недоказаност на причинно-следствената връзка между поведението на ревизираното лице и неплатените публични задължения. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в касационната жалбата. Искането от съда е за отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което жалбата срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и сторените разноски за държавна такса.

Ответната страна – Х.Д, в качеството ѝ на наследник на Г.Д, представя писмени бележки с изложени доводи за неоснователност на касационната жалба.

Ответните страни – С.Х и Б.Д, в качеството на наследници на Г.Д, не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно.

Върховният...