Държавната комисия по хазарта, чийто процесуален правоприемник е Националната агенция по приходите ( §85 от преходните и заключителните разпоредби на ЗХ (ЗАКОН ЗЗД ХАЗАРТА)-ДВ,бр.69 от 2020 г.), е подала касационна жалба срещу решение № 2192/30.10.2019 г. по адм. дело № 2571/2019 г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е осъдена да заплати на „Т. Д“ ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив сумата 835,20 лева, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда, причинена от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление №8/08.06.2017 г., издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният от „Т. Д“ ЕООД иск да бъде отхвърлен или да се намали размера на присъденото обезщетение.
Ответникът „Т. Д“ ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив поискал отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на „Т. Д“ ЕООД, с която срещу Държавната комисия по хазарта е предявен иск за сумата 835,20 лева за обезщетяване на имуществена вреда, представляваща заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство в производството по обжалване на наказателно постановление № 8/08.06.2017 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта по КНАХД № 301/2018 г. по описа на Административния съд – Пловдив.
Административният съд установил, че с наказателно постановление № 8/08.06.2017 г., издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта, на „Т. Д“ ЕООД било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 4 от ЗХ (ЗАКОН ЗЗД ХАЗАРТА). Наказателното постановление било обжалвано пред Районния съд – Пловдив. С решение № 1982/08.11.2017 г. по АНД № 4481/2017 г. по описа на съда жалбата на „Т. Д“ ЕООД била отхвърлена. Дружеството обжалвало решението на районния съд пред Административния съд-Пловдив. С решение № 875/20.04.2018 г. по КНАХД № 301/2018 г. Административният съд-Пловдив отменил първоинстанционното решение и отменил наказателно постановление №8/08.06.2017 г. В производството по КНАХД № 301/2018 г. по описа на Административния съд – Пловдив дружеството било представлявано от адвокат И.Н въз основа на договор за правна защита и съдействие № 159673 от 07.02.2018 г.Видно от сключения договор, страните уговорили възнаграждение в размер на 835,20 лева. По делото са представени и фактура и преводно нареждане, удостоверяващи плащането на сумата по банков път.
Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че по делото са доказани предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, а именно: отменен като незаконосъобразен административен акт, имуществена вреда, изразяваща се в направения от ищеца разход за адвокатска защита, пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Относно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът отбелязал, че възнаграждението е съразмерно и съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 ЗЗД, поради което присъдил поисканото обезщетение в пълен размер заедно със законната лихва от датата на исковата молба. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато от съда съществена нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Административният съд е направил фактически констатации, които не съответстват, на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че касационната жалба на „Т. Д“ ЕООД, по която е образувано КНАХД № 301/2018 г. по описа на Административния съд - Пловдив, подадена на 22.11.2017 г., е изготвена от адвокат Г.Б от Адвокатски колектив – Благоевград. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Башлиева, по който ищецът да е заплатил възнаграждение. С молба от 08.02.2018 г. адвокат Башлиева уведомила съда, че поради влошеното си здравословно състояние няма възможност да защитава жалбоподателя в производството по КНАХД № 301/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив и да присъства на насроченото за 21.03.2018 г. съдебно заседание. В молбата на адвокат Башлиева не е посочен друг процесуален представител на жалбоподателя. Поискано е призоваването на жалбоподателя за насроченото съдебно заседание да стане на посочения в търговския регистър адрес на дружеството. Дружеството сключило нов договор за правна защита и съдействие с адвокат И.Н.А не е изготвил писмено становище, както е посочил административният съд. Участието му в делото се свежда единствено до подадената на 21.03.2018 г. молба, в която е заявил, че поддържа касационните оплаквания, направени с касационната жалба на „Т. Д“ ЕООД, и моли да се даде ход на делото по същество. От протокола от проведеното на 21.03.2018 г. открито съдебно заседание, което е единствено по делото, е видно, че дружеството „Т. Д“ ЕООД не е било представлявано.
При тези фактически обстоятелства не може да се сподели направеният от административния съд извод, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение подлежи на възстановяване. Вярно е, че ищецът е направил разход за адвокатско възнаграждение по повод издаденото наказателно постановление. От значение за обективната преценка обаче е обстоятелството, че правната работа по делото е свършена от адвокат, чийто договор за правна защита и съдействие ищецът не е представил. Адвокатът, чието възнаграждение се претендира като имуществена вреда, не е извършил каквато и да е правна работа, която да е допринесла за отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление при условията на изискващата се от закона пряка и непосредствена причинна връзка. Поради това не може да се приеме, че разходът, направен за заплащане на уговореното възнаграждение, следва да бъде възмезден от ответната страна. В случаите на неизпълнение на сключения договор за правна защита и съдействие, при което има плащане от клиента без да е осъществена правна помощ, няма основание разходът за платеното възнаграждение да се покрива от загубилата делото страна - клиентът следва да се потърси връщането на платеното от него възнаграждение от адвоката, който не е изпълнил сключения договор.
Поради това решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени. Вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
На касационния жалбоподател не се дължи юрисконсултско възнаграждение, каквото е поискано с молба от 9.10.2020 г. Молбата е подадена след приключване на делото. В касационната жалба не е направено искане за присъждане на разноски, а на откритото съдебно заседание, проведено на 7.10.2020 г., процесуален представетел на Националната агенция по приходите не се е явил.
По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2192/30.10.2019 г. по адм. дело № 2571/2019 г. по описа на Административния съд – Пловдив и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. Д“ ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив срещу Държавната комисия по хазарта иск за заплащане на обезщетение в размер на 835,29 лева за имуществена вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по КНАХД № 301/2018 г. по описа на Административния съд – Пловдив във връзка с обжалването на наказателно постановление № 8/08.06.2017 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта в производството, ведно със законната лихва, считано от 5.07.2017 г. Решението не подлежи на обжалване.