Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет, представен от юрисконсулт Б.Г, срещу решение № 4050/21.07.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 718/2020г. в частта, с която е отменена разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредба за определянето на размера на местните данъци на Столичен общински съвет в частта „т. 12 и 13.“. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него отменената с първоинстанционното решение част от разпоредба на подзаконовия нормативен акт не е в колизия с правилото на чл. 61м, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, а доразвивала уредбата, дадена в нормативен акт от по-висок ранг. Позовава са на разпоредби от ЗМСМА и ЗМДТ, уреждащи правомощията на общинския съвет по приемането на общинския бюджет и определянето на размера на местните данъци, какъвто е и патентния данък. Иска отмяна на обжалваната част от решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от подзаконовия нормативен акт. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация - прокурор от Софийска градска прокуратура не изразява становище по жалбата.
Заключението на участващия в касационното производство на основание 217, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното:
Първоинстанционното съдебно производство пред АССГ е образувано по протест на прокурор от СГП против отделни разпоредби на Наредба за определянето на размера на местните данъци на Столичен общински съвет. След частично десезиране на съда, предмет на оспорване е само разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 4 от Наредбата в частта: „т. 12 и 13.“. Мотивите на първоинстанционното решение съдържат описание на динамичния фактически състав по приемането на подзаконовия нормативен акт. Съдът е заключил, че при издаването на акта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в широкия смисъл.
За да отмени оспорената част от наредбата, съставът на АССГ е приел, че дадената с нея уредба не е съобразена с материалния закон. Регулацията с разпоредбата е за предоставяне на данъчно облекчение на подлежащи на облагане с патентен данък лица, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗАНАЯТИТЕ) и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ). Според съда предвиденото с чл. 61м, ал. 1, т. 4 ЗМДТ данъчно облекчение за патентен данък при използване на работно място за обучение на чираци е за извършвана патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4 или столичният общински съвет е разширил обхвата на привилегията и с дейностите по т. 12 и 13 от приложение № 4. С позоваване на разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 АПК и на чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 ЗНА съдът е обосновал извод за забрана да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висок ранг. Приел е, че с нормите на чл. 141, ал. 3 КРБ, чл. 1, ал. 2 ЗМДТ и чл. 61к ЗМДТ е създадена компетентност на общинския съвет да определя единствено размера на местните данъци, включително на патентния данък без да е предвидена възможност да разширява кръга на лицата, ползващи данъчно облекчение. Данъчно облекчение се предоставяло само със закон. Решаващият извод е за дължимо при действието на чл. 15, ал. 1 ЗНА съответствие на нормативния акт с Конституцията и с другите нормативни актове от по-висока степен; частта от разпоредбата на наредбата противоречала на чл. 61м, ал. 1 ЗМДТ и с приемането ѝ бил нарушен чл. 60, ал. 2 КРБ.
Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен.
Решението на тричленния състав на АССГ е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана.
Правото на съдебно оспорване на прокурора е съществувало и е надлежно упражнено /вж. чл. 186, ал. 2 от АПК/, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим.
Мотивите на първостепенния съд са изцяло споделяни от касационния съдебен състав, поради което препраща към тях – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
От разпоредбата на чл. 60 КРБ следва принципът за законоустановеност на задълженията за данъци и такси, както и за установяване на данъчни облекчения и утежнения със закон. Компетентността на общинските съвети за вторична уредба на данъчни правоотношения е сведена до определянето на размера на местните данъци при условия, по ред и в граници, установени със закон /чл. 141, ал. 3 КРБ/. За местните данъци по чл. 1, ал. 1 ЗМДТ, сред които е и патентния данък /посочен в т. 6 от разпоредбата/, общинският съвет определя с наредба размера при условията, по реда и в границите по този закон /вж. чл. 1, ал. 2 ЗМДТ/.
С чл. 61м, ал. 1 ЗМДТ е уредена поредност за ползване на данъчни облекчения от данъчнозадължени лица, които подлежат на облагане с патентен данък. Данъчното облекчение по чл. 61м, ал. 1, т. 4 ЗМДТ е за лица, използващи работно място за обучение на чираци по смисъла на ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗАНАЯТИТЕ), които извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредба за определянето на размера на местните данъци на Столичен общински съвет предвижда данъчни облекчения за лицата, използващи работно място за обучение на чираци с обхват патентните дейности по т. 10, 12 и 13 от приложение № 4 към ЗМДТ.
В частта, разширяваща обхвата на патентните дейности, за които се предвиждат данъчни облекчения, с включване на дейностите по т. 12 и 13 от приложение № 4 към ЗМДТ наредбата на Столичния общински съвет създава първична уредба на данъчни правоотношения чрез предоставяне на данъчно облекчение, което не е установено със закон. Тази уредба е в противоречие с разпоредбите на чл. 60, ал. 2 КРБ; чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 ЗНА; чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 АПК, както и чл. 61м, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Правилно първоинстанционният съд при проверката по чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 196 АПК и след преценка по чл. 192а, изр. 2 АПК е възприел соченото противоречие като основание за незаконосъобразност на подзаконовия административен акт от категорията на тези по чл. 146, т. 4 АПК.
Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4050/21.07.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 718/2020г., в обжалваната част. Решението не може да се обжалва.