Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.К от [населено място],чрез процесуалния представител - адв.. Т, против решение № 810/01.07.2020 г. по адм. д. № 228/2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-01-6/07.01.2020 г. на командира на Военноморските сили, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касационният жалбоподател развива съображения за материална незаконосъобразност. Освен това развива защитна теза за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, неправилно незачетени от решаващия съд. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът командирът на Военноморските сили, чрез процесуален представител –юрк.. С, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК за оспорване на съдебния акт от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № 810/01.07.2020 г. по адм. д. № 228/2020 г. на Административен съд – Варна е отхвърлена като неоснователна жалбата на М.К –старши матрос- 2-ри клас, на длъжност-„старши шофьор в отделение леки автомобили“ в поделение 34410-Варна, № РД-01-6/07.01.2020 г. на командира на Военноморските сили, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание, чл. 245, ал. 2, чл. 244, т. 7, от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ), освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса.

За да отхвърли жалбата съдът е приел от фактическа страна, че дисциплинарното нарушение е извършено. По делото е доказано, че на 15.12.2019г. в град Варна, по бул. „8-ми Приморски полк“, в посока център, около 15,20 часа старши матрос Касъров е управлявал лек автомобил „Ауди А3“, с рег. [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,75 ; установено е по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест 7510“ от органите на сектор „Пътна полиция“-Варна и 1,72 на хиляда по протокол за химическа експертиза с № 1403/16.12.2019г., издаден от МБАЛ „С. А“-Варна.

Спазена е процедурата по установяване на нарушението, като командирът на Военноморските сили/ВМС/ със Заповед № РД-13-240/16.12.2019г. е назначил служебна проверка от комисия, същата е изготвила протокол рег. № 697/03.06.2016 г. Сочи се, че е съставен протокол от проведена беседа, в който е отразено, че старши матрос М.К се е запознал с него; отказал е да даде писмени обяснения за извършеното .

От правна страна съдът приема, че е доказано виновно неизпълнение на служебни задължения от военнослужещия, вменени с т. 3 от заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, което представлява нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. С чл. 245 от ЗОВСРБ за уредени основанията за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В ал. 1 изчерпателно са изброени основания, при наличие на които органът по назначаване е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание "уволнение" "може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина". С т. 3 от заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната на Р. Б с цел обезпечаване изпълнение на разпоредбите на чл. 114, т. 3 и т. 4, чл. 115, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Р България и с оглед необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване престижа на военната служба, е забранено управлението на МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. Изрично е посочено, че при установяване на подобно нарушение на съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "дисциплинарно уволнение". Законосъобразно първоинстанционния съд приема, че заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната е израз на кадровата политика в армията, в правомощията на министъра (чл. 26, т. 6 от ЗОВСРБ) и не въвежда ново основание за налагане на наказание, а определя управлението на автомобил след употреба на алкохол като "друго тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Направено е с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност по 4 от АПК, съразмерност по чл. 6 от АПК и последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК. Вярно е, че чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ също предвижда дисциплинарното наказание "уволнение" да се налага задължително в случаите, в които военнослужещият се яви на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества. Но ал. 2 на чл. 245 от ЗАВСРБ предвижда възможност за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и при други тежки нарушения на военната дисциплина. Законодателят е предоставил възможността на дисциплинарнонаказващия орган да прецени сам кога едно нарушение ще е достатъчно тежко по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на договора за военна служба е издадена от оправомощено лице. Командирът на ВМС е упражнил чужда компетентност чрез делегиране, като тази компетентност съдържа и дискреционни правомощия. Упражняването на правомощие от орган, на когото е прехвърлена компетентност от горестоящия орган следва да бъде в съответствие при свободното усмотрение с волята на делегиращия орган. След като законодателят принципно е възложил на министъра на отбраната правомощието да налага наказание уволнение, то и в неговите правомощия е да определи кои дисциплинарни нарушения са "тежки" извън хипотезите на чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ, а оправомощеното лице по чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ е обвързано с тази преценка при определяне вида на наказанието в условията на оперативна самостоятелност.

Налага се правен извод, че дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ се налага от дисциплинарнонаказващия орган и при наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: 1. употреба на алкохол независимо от количеството, 2. шофиране в работно или извън работно време и 3. установяване на тези факти по съответния ред от компетентните за това органи. Употребата на алкохол е установена по реда на ЗДвП, като стойността на промилите има значение за ангажиране и на административно-наказателна отговорност, но не и за дисциплинарната отговорност.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и изводите на първоинстанционния съд, че търсенето на дисциплинарна отговорност не е обусловено от ангажирането на наказателната отговорност на Касъров, свързана с управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Съгласно разпоредбата на чл.243,ал.1 ЗОВСРБ - дисциплинарната отговорност е независима от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност-

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, такива се дължат на ответната страна - сумата 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 810/01.07.2020 г. по адм. д. № 228/2020 г. на Административен съд - Варна .

ОСЪЖДА М.К да заплати на Военноморските сили на Р. Б сумата 100/сто/ лева разноски за тази инстанция. Решението е окончателно.