Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт С.Ж, против решение № 688 от 18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 384/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № РД-58 от 29.01.2020 г. за одобряване на списък с риболовни кораби и техните индивидуални квоти за улов на калкан през 2020 г., (приложение № 1) и методика за разпределение на индивидуалните квоти за улов на калкан през 2020 година (приложение № 2), в частта й, с която Едноличен търговец (ЕТ) "Старт - И.К", не е класиран и не е получил квота за улов на калкан за 2020 г. и преписката е върната на изпълнителния директор на ИАРА за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на едноличния търговец.

В касационната жалба е посочено, че съдебното решение е недопустимо, тъй като е произнесено по недопустима жалба - касационно основание по чл. 208, т. 2 от АПК, но липсват конкретни доводи относно твърдяната недопустимост. Развити са и доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - неправилно конституиране на страните, тъй като не са конституирани като заинтересовани страни риболовните кораби, които са одобрени за улов на квотирани видове риба, необоснованост на изводите на съда, поради несъобразяване със събраните по делото доказателства за наличие на данъчни задължения за жалбоподателя, както и за нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "Старт - И.К" против заповедта на изпълнителния директор на ИАРА, за чиято законосъобразност са развити подробни съображения. Не се претендират разноски.

Ответникът - И.К, действащ като ЕТ "Старт - И.К", в писмен отговор, чрез пълномощника си адв.. С, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Бургас е заповед № РД-58 от 29.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА на основание чл. 17, ал. 12, т. 1 от ЗРА (ЗАКОН ЗЗД РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ) (ЗРА) и чл. 5 от Устройствения правилник (УП) на ИАРА за: 1. одобряване на списък с риболовни кораби и техните индивидуални квоти за улов на калкан през 2020 г., (приложение № 1) и т. 2 одобряване на методика за разпределение на индивидуалните квоти за улов на калкан през 2020 година (приложение № 2), в частта й, с която ЕТ "Старт - И.К", не е класиран и не е получил квота за улов на калкан за 2020 г.

Първоинстанционният съд, заседавал в състав от трима съдии, е събрал релевантните за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори. От доказателствата в административната преписка е установил, че с уведомление изх.№ 91-00-5204/20.11.2019 г. изпълнителният директор на ИАРА е обявил откриване на производство по издаване на общ административен акт за условията и реда за разпределяне на квоти за улов на калкан за 2020 г., което е публикувано на официалната интернет страница на ИАРА. Със заповед № РД-19/10.01.2020 г. изпълнителният директор на ИАРА е определил условията за улов на калкан за 2020 г., като са определени и критериите за оценка на лицата, които са подали заявление за индивидуална квота при условията на чл. 30, ал. 9, изр. второ от ЗРА, въз основа, на които да се извърши класирането им. Заповедта е публикувана на официалната страница на ИАРА. Със заповед № РД-40/16.01.2020 г. изпълнителният директор на ИАРА е определил работна група, в посочен състав, която да разгледа постъпилите заявления по реда, посочен в заповедта за определяне на условията за улов на калкан.

Жалбоподателят, (понастоящем ответник по касация), е подал заявление за определяне на индивидуална квота за улов на калкан за 2020 г. с вх.№ 70-00-127/16.01.2020 г. Същото е разгледано като с доклад изх.№ Z-790/28.01.2020 г. определената работна група е извършила преценка и класиране на постъпилите заявления на кандидатите за получаване на индивидуална квота за улов на калкан за 2020 г., като на жалбоподателя са определени 13 точки, които са го класирали под чертата на лицата, получили квота за улов на калкан. Работната група прилагайки критериите за оценка е отнела 5 точки на жалбоподателя поради наличието на публични задължения, които са установени от служебно получена информация по реда на чл. 87, ал. 11 от ДОПК - справка от 24.01.2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас.

На основание на доклада на помощния орган, изпълнителният директор на ИАРА е издал оспорената заповед, с която жалбоподателят не е класиран. В рамките на съдебното дирене, жалбоподателят е представил Акт за прихващане и възстановяване № П-02000220005189-004-001/27.01.2020 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас и удостоверение по чл. 87, ал.6 от ДОПК от 30.01.2020 г., за липса на публични задължения.

При тези данни от фактическа страна, съдът е приел от правна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 5, ал. 1, т. 1 от УП на ИАРА и в съответствие с чл. 17, ал. 12 от ЗРА и в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и ако е не било допуснато би довело до различно съдържание на акта. Посочил е, че обстоятелството, което е мотивирало административният орган да не класира жалбоподателя сред участниците с определена квота на улов на калкан за 2020 г. е, че има публични задължения, по информация, актуална към 24.01.2020 г. От представеното от жалбоподателя удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК се установява, че същият няма публични задължения към 30.01.2020 г., като липсват данни за периода от 25 – 29.01.2020 г. дали ЕТ е имал или не публични задължения, т. е. липсват данни и към момента на издаване на оспорената заповед – 29.01.2020 г. Съдът е посочил, че от представения Акт за прихващане и възстановяване № П-02000220005189-004-001 от 27.01.2020 г. може да се направи извод, че към тази дата публичните задължения на едноличния търговец са погасени чрез прихващане, като макар че към датата на издаване на заповедта, този акт да не е бил известен на административния орган, то той е следвало да спази нормите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК - да даде възможност на страните в административното производство да се запознаят с документите по преписката и да им осигури възможност да изразят становище, съответно да представят доказателства. Неизпълнението на това задължение е довело и непълнота на установените в административното производство факти и обстоятелства от значение за случая, което съставлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 35 от АПК. Нарушението е съществено, тъй като ако не бе допуснато, то крайният резултат, обективиран в съдържанието на оспорения административен акт би бил различен. По тези съображения, съдът е приел наличие на отменително основание и постановил отмяна на оспорения административен акт, в оспорената му част.

Така постановеното решение следва да бъде оставено в сила, при следните допълващи съображения.

На първо място касационната инстанция следва да се произнесе по валидността на съдебното решение, на който въпрос дължи служебен отговор, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, независимо от липсата на възражения в касационната жалба..

Както се посочи по-горе, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед има характер на общ административен акт, поради което е провел производството по реда на чл. 179 и сл. от АПК, като е заседавал в тричленен състав.

Решаващият съд неправилно е определил характера на оспорения акт. Обжалваната заповед, в оспорената й част, има белезите на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, обективира волеизявление на компетентния административен орган, с което са засегнати неблагоприятно правата на конкретния й адресат - ЕТ "Старт - И.К". Същият не е включен в списъка по чл. 17, ал. 12, т. 1 от ЗРА.

Оспорената заповед е издадена на основание предходната заповед № РД-19/10.01.2020 г. на изпълнителният директор на ИАРА, с която административният орган е определил условията за улов на калкан за 2020 г., определил е критериите за допустимост на лицата и корабите, които имат право да получат индивидуални квоти за улов и да извършват риболов на калкан през 2020 г., които са приложими към всички лица и кораби без значение членство в организациите, признати по реда на чл. 10 или 10в от ЗРИ, определил е критериите за оценка на лицата, които са подали заявление за индивидуална квота при условията на чл. 30, ал. 9, изр. второ от ЗРА, отговарящи на критериите за допустимост, въз основа на които да се извърши класирането им, определил е реда за подаване на заявленията, реда за разглеждането им от посочения помощен орган, определил е правила за риболов на калкан, реда за допускане на научни наблюдатели на борда на риболовните кораби, одобрен е образец на заявление. Цитираната заповед, с която са определени общите условия, която е издадена на основание чл.. 30, ал. 8, 9 и 10 от ЗРА има белезите на общ административен акт, като административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 66 и сл. от АПК и е публикувал уведомление до заинтересованите страни за предстоящото производство по издаване на общия акт. След провеждане на производството е издаден общият административен акт, който няма данни да е обжалван и съответно се е стабилизирал. В практиката си ВАС е имал възможността да се произнесе по характера на заповедите, издадени на основание чл. 30, ал. 8-10 от ЗРА като е определил същите като общи административни актове, в този смисъл решение № 7618 от 07.06.2018 г. по адм. дело № 10385/2016 г.

На основание определените с издадения общ административен акт условия и ред, изпълнителния директор на ИАРА, след определянето на помощен орган - работна група, извършена преценка от същата на допустимостта на кандидатите и оценка на заявленията им, обективирана в нарочен доклад, е издал оспорената заповед, с която е определил индивидуалните квоти на заявителите, която засяга техните права и законни интереси и има характер на индивидуален административен акт за всеки от тях, в това число и за жалбоподателя, който не е получил квота за улов на калкан. ВАС и в други свои решения е имал възможността да се произнесе, като е определил характера на заповедта по чл. 17, ал. 12 от ЗРА като индивидуален административен акт - решение № 537 от 15.01.2018 г. по адм. дело № 12257/2016 г. на ВАС.

Определяйки неправилно характера на акта, съдът е заседавал в тричленен състав. Настоящият касационнен състав, приема, че посоченото обаче не е основание да се счете, че постановеното решение е нищожно. Решението е постановено от съда като компетентен правораздавателен орган, в пределите на правораздавателната му власт, като обстоятелството, че е разгледал делото в състав от трима членове, вместо в състав от един съдия, съгласно нормата на чл. 164 от АПК, не е достатъчно да го опорочи до степен на нищожност. Понятието нищожност на съдебното решение не е законово дефинирано, но се свързва от теорията и практиката с постановяването му от незаконен състав - извън правораздавателната власт на съда, при неподписване на решението от мнозинството на състава, при невъзможност да се разбере волята на съда, която следва да е писмено изразена, ако повелява неизпълними последици или същите съставляват престъпление, ако е постановено от състав, формиран в нарушение на изискването за неизменност на състава.

В случая, не сме изправени пред подобни хипотези. Обстоятелството, че са се произнесли единодушно трима, вместо един съдия от състава на родово и местно компетентния съд не опорочава решението. Същото обективира и формирана и ясно изразена воля на съда.

Ръководен от сходни мотиви за значението на волята на съда и персоналния му състав, законодателят е предвидил в нормата на чл. 270, ал. 4 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), че ако подсъден на районния съд иск е бил разгледан от окръжния съд като първа инстанция, само на основание на това нарушение, постановеното решение от горестоящия съд не може да бъде обезсилено. В настоящия случай решението е постановено от състав на същия по степен съд, но разширен до трима съдии, вместо от един, което не го прави невалидно (нищожно). Решението би било нищожно, ако е налице обратната хипотеза - ако оспореният административен акт е общ по смисъла на чл. 65 от АПК и съответно подлежи на разглеждане по реда на чл. 182а от АПК - в тричленен състав, но е разгледан от състав от един съдия. В случая участието на трима компетентни съдии не прави съдебното решение нищожно.

По изложените съображения решението следва да бъде прието за валидно.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е недопустимо. Възражението е бланкетно, но на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на решението съдът също следи служебно.

Обжалваното решение е допустимо, тъй като съдът е сезиран с допустима жалба, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице с правен интерес и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Не може да се възприеме възражението в касационната жалба, че решението е недопустимо, тъй като съдът неправилно не е конституирал като заинтересовани страни в производството всички лица, посочени в списъка по чл. 17, ал. 12, т. 1 от ЗРА, а именно корабите в списъка, които са получили индивидуални квоти за риболов на калкан. Посоченото възражение е свързано с нарушение, което следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, което е относима към правилността на решението, а не към неговата допустимост. Същото е и неоснователно. Жалбата е насочена срещу административния акт в частта му, касаеща невключване на жалбоподателя в списъка по чл. 17, ал. 12, т. 1 от ЗРА на одобрените риболовни кораби за улов на квотирани видове риба. С тази част не се засягат права и законни интереси на включените в списъка. Включването или не на жалбоподателя в квотата, няма да предизвика промяна относно индивидуалните квоти на другите лица в списъка, тъй като видно от заповедта на изпълнителния директор на ИАРА, с която са определени общите условия, съгласно точка I.5 общото количество квота се разпределя на не повече от 51 индивидуални квоти за риболовни кораби, извън организациите признати по реда на чл. 10 и 10в от ЗРА, като са определени 45 квоти, които се разпределят на окончателно класираните участници по реда на т.III.1 от заповедта. Останалите 6 индивидуални квоти се разпределят в случай на влязло в сила съдебно решение, с което е присъдено получаване на квота за калкан и/или в случай на равен брой точки на участници, класирани на 45 място в списъка. Видно от списъка на 45 място е класиран само един участник.

Освен посоченото, съдът приемайки, че се касае за общ административен акт е публикувал обявление за оспорването, като нито едно заинтересовано лице не е пожелало да встъпи в производството, както на страната на административния орган, така и да се присъедини към оспорването. Следва да бъде посочен и фактът, че самия административен орган в изпълнение на задълженията си по чл. 152, ал. 3 от АПК, при комплектуване и изпращане на жалбата в съда е приложил списък на страните в административното производство, включващ единствено страните, конституирани от съда - административния орган (в списъка неточно е посочено юридическото лице, а не изпълнителния директор) и жалбоподателя (стр. 80 от първоинстанционното дело).

Оспореното съдебно решение е и правилно като краен правен резултат, при следните допълващи мотиви.

Правилно и обосновано, с оглед представените с административната преписка доказателства и съдържанието на оспорения административен акт, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 17, ал. 12 от ЗРА и УП на ИАРА и отговаря на изискванията за форма, но при постановяването й са допуснати нарушения на административно производствените правила.

Правилно съдът е приел, че е налице нарушение по чл. 35 от АПК, тъй като приетото със заповедта от фактическа страна не отговаря на действителното правно положение - заявителят към момента на издаване на оспорената заповед няма публични задължения, противно на приетото от административния орган. Посоченото непротиворечиво е установено от събраните в хода на съдебното производство доказателства - акт за прихващане и удостоверение по чл. 87, ал.6 от ДОПК от 30.01.2020 г. Установяването на посочените факти е в тежест на административния орган, доколкото в одобрените условия за разпределение на индивидуалните квоти не е предвидено представянето на доказателства от заявителите относно този критерий за оценка, а данните се събират чрез служебна проверка. В подкрепа на изводите на съда, следва да се посочи, че в определените със заповедта по чл. 30, ал. 8-10 от ЗРА критерии за оценка на лицата, подали заявление за индивидуална квота, въз основа на които се извършва класирането на допуснатите участници (какъвто е и жалбоподателя в първоинстанционното производство) е въведен и спорния критерий по т. 1.5 "Липса на публични задължения на регистрираното лице, съгласно чл. 87, ал. 11 от ДОПК", с тежест от 5 точки. Именно след приложение на критерия от помощния орган - назначената работната група на жалбоподателя са намалени 5 точки от оценката. В условията не е посочено, към кой момент следва да липсват публични задължения. Наличието/липсата на публични задължения е динамична, често променяща се величина, поради което придавайки й характер на критерий за оценка, при това с относително висока стойност, административният орган е следвало да посочи кой е релевантния момент за установяване на липсата на публични задължения - към момента на подаване на заявлението или друг, за да могат заявителите да се съобразят с изискванията. При липсата на яснота относно релевантния момент, към който следва да е установена липсата на публични задължения и за която самият орган прави служебна проверка, се нарушават правата на защита на жалбоподателя, както правилно е приел и решаващия съд, макар и по други съображения. В тази смисъл са неоснователни възраженията в касационната жалба, че жалбоподателят е следвало да следи за наличие на публични задължения, с оглед критериите за оценка, с които е имал възможност да се запознае. Жалбоподателят се е запознал с критериите, но няма как да следи съответствието с процесния критерий при липсата на ясен релевантен момент за съответствието. Заповедта по чл. 30, ал. 8-10 от ЗРА не е оспорена, определените с нея условия са задължителни за кандидатите, но няма пречка в производството да се провери законосъобразността на действията относно приложението на процесния критерий, като правилно съдът е приел, че не са налице основания за отнемане на точки от оценката на жалбоподателя.

Решението на първоинстанционния съд е обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски за касационното производство в полза на ответника по касация, които са своевременно поискани и доказани в размер на 300 лева - възнаграждение за един адвокат, действително внесено, видно от договор за правна защита и съдействие от 23.07.2020 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 688 от 18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 384/2020 г. на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на И.К, действащ като ЕТ "Старт-И.К" със седалище и адрес на управление гр. А., ул. "Х. Б" № 10 сумата от 300 (триста) рева, разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.