Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Г.А и А.Й срещу Решение № 2528 от 20.12.2019 г. по адм. д. № 3205/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което обявена за нищожна принудителна административна мярка (ПАМ) от 27.05.2018 г. по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), приложена от Г.А и А.Й в качеството им служители на „ТЕТ-61“ ЕООД по отношение на лек автомобил, марка „Ситроен“, регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на В.П.

Касационните жалбоподатели сочат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Цитират съдебна практика по аналогични случаи, в които съдът е приел, че същите две лица разполагат с правомощие да прилагат принудителни административни мерки от вида на процесната. Искат касационната инстанция да отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата срещу принудителната административна мярка. Претендират присъждане на разноски.

Ответникът – В.П, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване пред административния съд е принудителна административна мярка, приложена на основание чл. 171, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗДвП, с която без...