ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156

Гр. София, 15.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 1814 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 465 от 15.12.2024 г. по гр. д. № 742/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С атакуваното въззивно решение е потвърдено изцяло решението на Велинградския районен съд от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 380/2024 г., с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Общината дължи на адвокат Г. Х. Б. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), сумата 9024.86 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено с решение № 386 от 13.09.2023 г. на Адвокатски съвет [населено място], за извършени от него правни действия по ч. гр. д. № 590/2015 г. на районен съд – Велинград, ведно със законната лихва от 13.02.2023 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 176/2024 г. на Районен съд - Велинград.

Жалбоподателят [община] поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК към касационната жалба на [община] се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по въпросите: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства и 2/ Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становище и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно наведените от страните доводи и възражения. Според касатора по така поставените въпроси даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, конкретно посочена в изложението, в светлината и на постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС.

Насрещната страна Г. Х. Б. чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че [община] дължи на адвокат Г. Б. определеното му с решение на адвокатския съвет [населено място] адвокатско възнаграждение, въззивният съд е приел за безспорно, че ищецът в качеството си на адвокат е осъществил процесуално представителство на ответната община по ч. гр. д. № 590/2015 г. по описа на Районен съд - Велинград, за което бил надлежно упълномощен от кмета, но без да е сключван писмен договор за правна защита и съдействие и съответно - без да е било уговаряно адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Към датата на упълномощаването на 04.02.2019 г. по посоченото дело вече била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 06.08.2015 г., по която заповедният съд разпоредил [община] да заплати на „Е. Т.“ Е. сумата от общо 579 175.56 лв. главница по 18 издадени фактури, ведно със законната лихва. Три дни след упълномощаването си адв. Б. депозирал по делото молба, която била оставена без разглеждане с разпореждане от 23.04.2019 г. Последното било обжалвано от адв. Б. и отменено от горната инстанция, като при разглеждането й по същество с определение от 10.07.2019 г. молбата била отхвърлена. Срещу определението от адв. Б. била депозирана частна жалба, която била върната от заповедния съд с разпореждане от 25.09.2019 г. Разпореждането за връщане на частната жалба на свой ред било обжалвано от адв. Б., но по молба на кмета на общината частната жалба била оттеглена.

Наред с това въззивният съд е посочил, че действайки в същото качество на адвокат и процесуален представител, на 10.12.2019 г. ищецът Б. сключил от името на общината с нейния кредитор „Е. Т.“ Е. и споразумение, по силата на което дружеството се отказало частично от свои изискуеми и ликвидни вземания до размер на 500 000 лв., а дължимият остатък за главница и лихви, възлизащи общо на 9 354 470 лв., разсрочили на 72 месечни вноски.

Тъй като размерът на адвокатското възнаграждение за така извършената работа не бил уговорен, ищецът поискал от съответния Адвокатски съвет да определи такъв по реда на чл. 36, ал. 3 от закона за адвокатурата. С решение № 386 по протокол № 20 от заседание, проведено на 13.09.2023 г., Адвокатският съвет в [населено място] определил възнаграждение за осъщественото от ищеца процесуално представителство и защита на [община] по горепосоченото заповедно производство в размер на 9 024.86 лв. Поради липса на доброволно плащане, по заявление на ищеца адв. Б. била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от районен съд – Велинград, но в срока по чл. 414 ГПК от [община] постъпило възражение, че не дължи изпълнение на посочените в заповедта суми, а впоследствие е предявен и установителният иск по чл. 422 ГПК.

При тези данни въззивният съд е приел, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАдв във всички случаи адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. По силата на ал. 2 на същия чл. 36 ЗЗД размерът му се определя в договор с клиента, като същият трябва да бъде справедлив и обоснован. При липсата на писмен договор, по искане на адвоката или на клиента възнаграждението се определя от Адвокатския съвет, съобразно с Наредбата на Висшия адвокатски съвет. В конкретния случай такъв е определен и решението на Адвокатския съвет [населено място] не е било обжалвано. Изложил е съображения, че адвокатът, обвързан от сключения договор за поръчка, е предприел всички възможни фактически и правни действия за защита интересите на Общината и като краен резултат от процесуалното представителство е постигнат благоприятен за нея резултат. Възраженията на [община], че посочените действия на адвоката не я ползват, съдът е счел за неоснователни и неподкрепени с доказателства. Поради това е намерил искът за доказан по своето основание. Относно размера е посочил, че от страна на [община] липсват възражения за прекомерност както в отговора на исковата молба, така и в депозираната въззивна жалба. Нямало формулирани оплаквания и относно неговата обоснованост, нито относно начина на определянето му по методиката на Наредба № 1/2004 г. Възразяването от страна на ответната община срещу несправедливия и необоснован размер на адвокатското възнаграждение и позоваването й в тази връзка на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438 от 2022 г. въззивният състав е намерил за преклудирано, поради което не го е обсъдил.

За да бъде въззивното решение допуснато до касационно ожалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, следва касаторът да формулира правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил крайните изводи при формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК).

В настоящия случай касационното обжалване следва да бъде допуснато по обобщения и уточнен въпрос (съобразно правомощията на касационния съд според даденото тълкуване в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК) за задължението на въззивния съд да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната жалба, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните. Въпросът удовлетворява общата предпоставка за селектиране, тъй като е обусловил изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че възложените от ответника правни действия по процесното заповедно производство са осъществени точно и в пълен обем от ищеца, но е отказал да извърши преценка за справедливостта и обосноваността на определения от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. размер на адвокатското възнаграждение, по съображения, че възражението на ответника в тази насока е преклудирано. Налице е и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, предвид необходимостта от проверка на даденото от въззивния съд разрешение по повдигнатия процесуалноправен въпрос със задължителната практика на ВС и ВКС, изразена в ППВС № 1/1953 г., т.7 и 8, ППВС № 2/1967 г., т.І и ІІ, ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, т.19, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 35 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 1499/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 50169 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 2939/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.

На основание чл. 18, ал. 2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 92.29 евро, равняващи се на 180.50 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 465 от 15.12.2024 г. по гр. д. № 742/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 92.20 евро, равняващи се на 180.50 лв. и в същия срок да представи доказателства за това обстоятелство. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната и производството пред касационния съд – прекратено.

ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до касатора [община] с препис от настоящото определение.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд след изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса за насрочване в открито съдебно заседание или при неизпълнение в срок – на съдията-докладчик, за прекратяване на производството по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: