Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдията П. гр. д.№3144 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Постъпили са две молби от адвокат П.– С., в качеството й на процесуален представител на [фирма], касатор в производство по чл.290 от ГПК.

Първата е с вх.№ 9961 от 17.11.2014г. и съдържа искане за изменение на постановеното от ВКС решение № 240 от 13.10.14г. в частта му за разноските, като бъдат присъдени и направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1 000лв. Към молбата прилага копие от договор за правна защита и съдействие № 0375202 от 12.02.10.14г. с довода, че представеният по делото екземпляр е нечетлив.

Втората е с вх. № 7684 от 5.11.2014г. и е с искане за допълване на постановеното решение № 240 от 13.10.14г. с постановяване на диспозитив за присъждане на законна лихва.

За молбите - с оглед изискванията на чл.248 ал.2 и чл.250 ал.2 от ГПК - противната страна е била уведомена по надлежния ред, но не и изразила становище.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед направените искания, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното по молба с вх.№ 9961:

С решение № 240 от 13.10.14г. ВКС след като е уважил предявените искове, се е произнесъл по искането за разноски на касатора, като изрично в мотивите е записал, че „посочената съгласно представения списък за разноски сума от 1000лв. за адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, защото видно от представения договор за правна защита и съдействие № 0375202 от 12.02.10.14г. тя не е реално заплатена”. Изводът на съда е бил предопределен от факта, че в представения по делото договор - графата „платена сума” е била празна /в нея не е била посочена сума/. В сега приложеното към молбата за изменение копие от същия договор за правна защита и съдействие /с № 0375202/ - графата „платена сума” не е празна, а съдържа с цифри и текст записа: „1 000 лева”.

При тези данни направеното искане е неоснователно.

Съгласно т.1 от ТР № 6 от 11.2013г. по т. д.№ 6 /12г. на ОСГТК на ВКС – по правилата на чл.78 от ГПК се присъждат само тези разноски, чието извършване е доказано

в производството по делото

. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая – в представеният по делото в установения срок /до приключване на последното заседание в съответната инстанция / договор – не е удостоверено реалното заплащане на посоченото като договорено адвокатско възнаграждение. По-късно приложеният екземпляр от договор, за който се твърди, че е копие /но е с различно съдържание/ поради несвоевременното му представяне, не може да бъде съобразен. Направените в постановения съдебен акт констатации на съда не са оборени и няма основание за изменение на вече постановения акт.

По молба с вх.№ 7684:

С определение от 6.02.2013г. по гр. д.№ 1192/12г. РС Ботевград е допуснал изменение на предявения от на [фирма] срещу [община] иск, като допълнително е включил искането да бъде осъден ответника да заплати и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба.

В постановения от ВКС акт, с който е отменен въззивния акт и е разрешен въпроса по същество, е налице диспозитив за осъждане на ответната страна [община] да заплати на [фирма], представляван от Х. П. С., с адрес на управление: [населено място] [улица] вх.6 ет.3 ап.5. сумата от 22 000лв. /двадесет и две хиляди лева/, уговорено обезщетение при виновно неизпълнение на договора, но няма произнасяне по допълнително включеното в предмета на спора искане за заплащане на законна лихва върху главницата.

Искането за допълване на постановения необжалваем акт е направено в преклузивния едномесечен срок – актът е постановен на 13.10.2014г., а молбата е подадена на 5.11.2014г.

Липсата на произнасяне от страна на съда налага постановяване на допълнителен акт. Молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „Х. - 77 – Х. П.”за изменение на постановеното от ВКС решение № 240 от 13.10.14г. в частта му за разноските, като бъдат присъдени и направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1 000лв.

ДОПЪЛВА последния от трите диспозитива на решение № 240 от 13.10.14г. по гр. д.№ 3144/14г. на Върховен касационен съд, като към текста: ” ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета да заплати на [фирма], представляван от Х. П. С., с адрес на управление: [населено място] [улица] вх.6 ет.3 ап.5. сумата от 22 000лв./двадесет и две хиляди лева/, уговорено обезщетение при виновно неизпълнение на договора”, да се СЧИТА добавено: ” ведно със законната лихва, считано от 10.07.2012г. до окончателното изплащане на сумата”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: