Страница 4 от 4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 133/15.01.2026 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова к. т.д. № 1657/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

„ЛИЛОВИ 88“ ООД обжалва Решение № 76/26.03.2025 г. по в. гр. д. № 30/2025 г. на АС-Велико Търново, постановено при условията на чл. 271, ал. 2 ГПК, с което при второто въззивно разглеждане на делото съдът се е произнесъл и е уважил предявения от Национална агенция за приходите евентуален иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК за обявяване за относително недействителен на сключения между „ЛИЛОВИ 77“ ЕООД като продавач и касатора като купувач договор за продажба на право на собственост върху недвижим имот.

Заявени са касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Според касатора въззивният съд е приложил несъществуваща към момента на сключване на договора редакция на чл. 216, ал. 1 ДОПК, приемайки, че публичните задължения на прехвърлителя по оспорената сделка могат да бъдат установени само с негова декларация, а също така необосновано е счел за доказано намерението на продавача да увреди държавата, без да съобрази учреденото в нейна полза обезпечение и издаденото преди сделката удостоверение за липса на данъчни задължения. Поддържа, че от свързаността между прехвърлителя и приобретателя не следва намерение за увреждане, както и че евентуалният иск трябва да бъде отхвърлен по съображенията, довели до отхвърляне на главния. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи очевидната неправилност на обжалвания акт, а също така поставя въпроси, които счита за решени в противоречие с практиката на ВКС и чиито...