Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Н. и М. Д. Н. чрез адв. Г.Ц. срещу решение №359 от 28.02.2014г. по гр. дело № 2582/2013г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 14.05.2013г на Пернишки окръжен съд в една част, е прогласена нищожност на договор за покупко - продажба на недвижим имот, поради противоречие със закона, тъй като чрез прехвърляне на собствеността се е гарантирало връщането на заем при съществуваща уговорка след неговото изплащане собствеността да бъде върната на ищцата и нейната майка, чл. 26 ал.2, предл. последно, във вр чл.152 ЗЗД

В приложеното към жалбата изложение се изтъква на първо място недопустимост на постановеното решение, тъй като същият иск е бил предявен като насрещен по друго дело, Съществувало е висящо производство и на основание чл. 126 ал.1 ГПК съдът е следвало да прекрати настоящето, каквото възражение е направено пред първа инстанция. Поставя се и въпрос дали решаващият съд е длъжен да прекрати производството в тази хипотеза, следи ли въззивната инстанция за допустимостта на решението Поставя се и въпрос допустимо ли е съдът да мотивира постановеното решение с несъществуваща правна норма (чл. 163 ал.1 т.3 ГПК) довело до допускане на процесуално недопустими доказателствени средства, въз основа на което е дадена друга правна квалификация на спора, чл. 26 ал.1 ЗЗД и е формирано убеждение за основателност на иска. Въпросът е поставен в връзка с оценката на свидетелски показания, оплакването е за преодоляни ограниченията по чл. 164, чл. 165 ГПК. Не се конкретизира кои точно. Сочи се чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по всички въпроси, включително по въпрос допустимо ли е въззивният съд да приеме за установено наличието на заемно правоотношение без да е налице никакво доказателство за реално предаване на сума пари в заем, с оглед реалния характер на договора. Съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не са изложени извън оплакванията за неправилни процесуални действия, довели до недопустимост и относно изводите за доказан договор за заем, за чието обезпечаване е бил сключен оспорвания като нищожен договор за покупко - продажба на имот.

В писмен отговор доводите за допускане до касационно обжалване се оспорват по съображения, изложени от пълномощника адв. Д. М..

По основаниеята за допускане на касационно обжалване ВКС ІІІ г. о намира следното „

Не съществува основание за допускане до касационно обжалване по служебен критерии, за да се провери допустимостта на обжалваното решение. Доводите за това, че към момента на предявяване на разгледания иск е имало друго, заведено от първия ответник дело по установителен иск, във връзка с издадена заповед за изпълнение, по което дело от настоящата ищца е бил предявен насрещен иск със същото основание и петитум, не са били подкрепени с никакви доказателства в хода на делото. При това необходимо е другарството на двамата ответници по настоящия иск, за да бъде той допустимо разглеждан. Не може да се направи също така извод производство по насрещен иск със същия предмет да е висящо по гр. 799/2012г на ПОС. Предметът и висящността на образуваните дела се удостоверява от съда с официален документ, По начало не могат да се прилагат доказателства при обжалване пред настоящата инстанция, при това различни от официално - удостоверителните(преписи от искови молби, определения на съда и пр.)

Поставените въпроси изразяват оплаквания за процесуални нарушения на първоинстанционния съд и нямат съдържанието на правен въпрос, произнесен от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока, Това, че един текст от закона е цитиран неточно в мотивите, не е решаващ мотив на съда при положение, че е изтъкнато и съобразено съдържанието на конкретно приложимата норма, то не е и основание за формулиране на правен въпрос, разрешен от въззивния съд, В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата не формулира и не поставя и материално правен въпрос извън тезата, че е следвало да се отдаде решаващо значение на нейните доводи за недоказаност. Пита се допустимо ли е въззивният съд да приеме за установено наличието на заемно правоотношение без да е налице никакво доказателство за реално предаване на сума пари в заем, с оглед реалния характер на договора. Съдът обаче не е приемал за установени възникнали договорно-заемни отношения, при които парична сума не е била предадена, а въз основа на събраните доказателства - всички, които законът в случая допуска и страните са ангажирали, е приел за доказано обстоятелство по чл. 152 ЗЗД, а именно че сделката е обезпечавала кредитора по един паричен заем. Решаващо е преценени и свидетелски показания, тъй като стойността му не е по - голяма от 5000 лева (чл.164 ал.1 т.3 ГПК). Освен че въпросите на защитата са без значение за изхода на делото и нямат съдържанието на правни, съображения за наличие на предвиденото в чл. 280 ал.1 т.3 ГПК основание за допускане до обжалване също не са изложени, Липсва обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, която при съдържанието на поставите въпроси не е и възможна,

Следва да се присъдят исканите от ответницата по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева,

Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение №359 от 28.02.2014г. по гр. дело № 2582/2013г. на Софийски апелативен съд

Осъжда К. Д. Н. и М. Д. Н., двамата от [населено място], общ. П. да заплатят на Л. М. М. от [населено място] сумата 500 лева разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.