Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдията П. гр. д.№ 1530 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Постъпила е повторна молба от адвокат К. – в качеството й на особен представител на П.-К. К. Х. от [населено място] /ответник в производство по чл.303 и сл. от ГПК/ - с искане съдът да измени свое определение № 243 от 16.09.2014г., с което определеното й възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500лв. е възложено в тежест на К. Б. Н. и вместо това да постанови друго, с което то да бъде възложено в тежест на бюджета на съда, на когото К. Б. Н. да бъде осъден да го заплати. Счита, че тъй като се касае за особен вид представителство, при което възнаграждението винаги се дължи, то следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, чието разпределение е съобразно постигнатия резултат от спора. В настоящата хипотеза, при която съдът не е определил предварително, съгласно чл.29 ал.4 от ГПК, в чия тежест ще е дължимото възнаграждение, то следвало да се изплати от бюджета на съда.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира искането за неоснователно поради следното:

В конкретния случай – първоначално адвокат К. е била назначена по гр. д.№ 662/03г. на СГС, с определение от 11.11.2003г. за особен представител на малолетния /към посочената дата/ ищец, на основание чл. 16 ал.6 от ГПК отм. поради евентуално противоречие между неговите интереси/ като представляван/ и тези на неговата майка /като негов законен представител/ с оглед характера на предявения иск. Касае се за производство с правно основание чл.41 от СК, в което ищеца е бил освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл.63 ал.1 б.”б”от ГПК, поради липса на достатъчно средства.

В настоящето производство, което е с правно основание чл.303 от ГПК, адвокат К. отново е била назначена за особен представител. В това производство – предварително съдът не е определил и не е била внесена сума за възнаграждение за явяване в съдебно заседание. Размерът е определен след постановяване на окончателния акт на съда, съгласно чл.9 ал.4 от Наредба №1/2004г. с определение № 243 от 16.09.2014г. В него изрично е посочено, че не съществува правна възможност разноските да бъдат изплатени от сумите, предвидени от бюджета на съда. С оглед конкретните факти – че се касае за извънинстанционно производство /със специални правила/ и липса на първоначално определяне по смисъла на чл.29 ал.4 от ГПК, настоящия съдебен състав е приел, че въпросът за отговорността за направените от особения представител разноски следва да са разреши съобразно принципа на чл.78 от ГПК, като те бъдат възложени в тежест на неоснователно поискалия отмяната молител. Не съществува правно основание / не е налице хипотезата нито на чл.248 от ГПК, нито на чл.253 от ГПК/, въз основа на което съдът да измени вече постановения си акт, както и не съществува правно основание, въз основа на което съдът да възложи в тежест на бюджета на съда дължимото на особения представител възнаграждение, а след това да го събира от неоснователно поискалия отмяната молител.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат К. – в качеството й на особен представител на П.-К. К. Х. от [населено място] /ответник в производство по чл.303 и сл. от ГПК/ за изменение на определение № 243 от 16.09.2014г. по гр. д.№ 1530/14г. на ВКС за определяне на възнаграждение за процесуално представителство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.