Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:Д. М. С. Х. при секретар Б. Г. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаД. М. по адм. дело № 6386/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Химук, против решение № 185/13.05.2021 г., постановено по адм. дело № 4/2021г. на Административен съд – С. З. с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ)“Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, предприета на 21.12.2020г. спрямо автомобил марка „Рено“, с рег. [рег. номер на МПС] , паркиран в гр. София на ул. „Битоля“ след пътен знак В28,Т17.

По наведени доводи за нарушения на материалния закон, за допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество.

Ответникът – инспектор, контрол паркиране – длъжностно лице към „Център за градска мобилност“ ЕАД /ЦГМ/, оспорва жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадени в срок от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови оспореното решение Административен съд С. З. е приел за установено от фактическа страна, че на 21.12.2020 г. служителят при ЦГМ – С. М. е констатирал неправилно паркиране на автомобил марка „Рено“, с рег. [рег. номер на МПС] на ул. „Битоля“ София, след пътен знак В28,Т17, за което е направен снимков материал и е съставен протокол, в който е отразено, че процесният автомобил е паркиран в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркираното МПС. Предвид констатираните факти е С. М. е разпоредил репатриране на автомобила.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган –– длъжностно лице към „Център за градска мобилност“, който е надлежно оправомощен и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила.

Съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата за движение при наличие на пътен знак В 28, забраняващ паркирането и при наличието на табела Т 17, указваща принудителното преместване на неправилно паркиралите автомобили.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно.

Неоснователно е възражението на касатора за нищожност на постановената ПАМ поради некомпетентност на издателя на акта.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В конкретния случай е представена Заповед № СОА18-РД 95-484/14.08.2018г., на кмета на Столична община, с която са одобрени реда и условията за принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства, на основание чл. 120 и чл. 121 от НОДТСО. Изрично е посочено в т.1, че оперативната дейност по принудително преместване на неправилно паркирани ППС на територията на Столична община се осъществява от общинско дружество „Център за градска мобилност“, чрез Дирекция „Паркиране и мобилност“. В т. 3 е посочено, че принудителното преместване се осъществява само след констатиране на нарушението, като по ЗДвП или НОДТСО това се извършва от служител на „ЦГМ“ ЕАД на длъжност инспектор, контрол на паркирането.

С. З. № РД-09-486/2/ от 02.07.2020г. е допълнен списъка по заповед № РД-09-486/26.11.2018г., на Изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД, с която са определени и посочени лицата които имат правомощието да разпореждат ПАМ – принудително преместване спрямо паркираните пътни превозни средства в нарушение на ЗДвП и НОДТСО, като в новата заповед е посочено и лицето С. М.. Видно от приложения по делото трудов договор от 10.01.2020г. С. М. е назначен на длъжност „Инспектор, контрол паркиране“ в Център за градска мобилност ЕАД, дирекция „Паркиране и мобилност“. От изложеното следва, че същият е бил компетентен да наложи процесната ПАМ. От доказателствата се установява безспорно, че мярката е разпоредена от него устно. Без значение за законосъобразността на наложената ПАМ е обстоятелството, че констативният протокол не е подписан от него, тъй като издаването на констативен акт не е елемент от фактическия състав по налагането на процесната ПАМ. За налагането на ПАМ по чл. 171,ал.1,т.5 б. б ЗДвП няма законово изискване за писмена форма на волеизявлението, с което се налага мярката. След като няма изискване за писмена форма, следователно няма и изискване за съставяне на констативен протокол от страна на издателя на акта.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП съдържа три хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Именно втората хипотеза е обективирана в случая.

От снимките, приложени по делото ясно се вижда, че автомобилът е паркиран на място, където е забранено паркирането/ поставен е пътен знак В 28/ и което е обозначено с табела Т 17, указваща принидителното преместване на неправилно паркираните превозни средства.

Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни и обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал. Преценявайки законосъобразността на акта съдът е отчел, всички релевантни факти, в резултат на което е стигнал до правилни правни изводи. Видно от приложените в административната преписка доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. б, предл. първо ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил.

Не е допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът в решението си е приел, че констативният протокол не е съставен от издателя на акта, но това нарушение не е съществено, тъй като съставянето на констативен протокол не е елемент от прилагането на процесната ПАМ. Изводът на съда е правилен. Дори да липсва констативен протокол няма да е налице основание за отмяната на ПАМ.

Предвид изложеното оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.

С оглед крайния изход на спора и представените по делото доказателства претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция е основателна и следва да бъде уважена, тъй договорът за правна помощ е сключен между издателя на акта и адв. Г.. Разноските са платени за процесуално представителство и същите следва да бъдат възстановени на ответника по касационната жалба. Ето защо касаторът следва да бъде осъден да заплати на С. М. – инспектор в „Център за градска мобилност“ ЕАД сумата от 600 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и пр.2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 185/13.05.2021 г., постановено по адм. дело № 4/2021г. на Административен съд – Стара Загора

ОСЪЖДА С. Химук [ЕГН] да заплати на С. М. – служител в Център за градска мобилност „ЕАД“ сумата от 600/шестстотин/ лева – платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Даниела Мавродиева

/п/ Станимир Христов