1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1169

ГР. С., 13.11.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.11.2014 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №4758/14 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Слава М. и на И. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр. д. №4/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл.124, ал.5 от ГПК – за установяване на престъпно обстоятелство, от значение за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. №256/97 г. на РС Благоевград, постановено за спор с пр. осн. чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищците претендират да се признае за невярно по см. на чл.291 НК заключението на в. л. Д. Г. / чиито наследници са конституирани по делото/, дадено по приключилото гр. д. №256/97 г. на РС Благоевград.

К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването касаторката М. се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, като препраща относно обосновката на тези основания към изложението на касатора И. Н.. В последното се сочи, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС №1/53 г. по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, които са от значение за разглеждания спор. В противоречие с цитираната практика на ВКС по действащия ГПК е решен и въпросът: следва ли въззивният съд да намали направените от ответниците във...