Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК.

Образувано е по постъпили две касационни жалби против решение № 8827 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 4971/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, тричленен състав.

Първата касационна жалба е подадена от "Н. И" АД / понастоящем „Н. И“ ЕАД/ със седалище гр. С. представлявано от изпълнителния директор Х.Х, подадена чрез процесуалния представител адв. Г.С и адв. К.И. В нея се навеждат твърдения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът безкритично е потвърдил, че е извършено нарушение, като същото не е извършено от "Н. И" ЕАД, а от дружество, чието търговско предприятие е придобито от "Н. И" ЕАД, Твърди, че не е изследван профилът на лицата, които са клиенти на пазара на интернет реклама. Изразява несъгласие с решението в частта, с която е намалена имуществената санкция определена от КЗК до 0,5% от нетните продажби за 2015 г. като посочва, че дори и в намален размер санкцията не съответства на характера и тежестта на нарушението и не отчита в достатъчна степен липсата на отегчаващи и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска отмяна на обжалваното Решение и отмяна на Решение № 284/23.03.2017г., постановено по преписка № КЗК-549/2016г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), като алтернатива иска връщане на преписката на КЗК за ново проучване. При условията на евентуалност, моли да бъде намелена санкцията определена с обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

С оглед промяна в правно-организационната форма на дружеството, а именно: „Н"АД.

По така изложените съображения, преценявам, че не са налице кумулативните елементи от нормата на чл.32, ал.2 ЗЗК, поради което въпросната реклама не е заблуждаваща....