Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 6417/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби от Б. П. и Националната гвардейска част /НГвЧ/, против Решение № 707/09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2821 по описа на АССГ за 2020 г. С решението на ищеца Б. П. е присъдено обезщетение за претърпени, в периода от 11.03.2016г. до м. 05.2019г. неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна заповед №ЛС-37/11.03.2016г., издадена от Командира на НГвЧ, с която е прекратен договора му за военна служба като оркестрант, освободен е от военна служба и е зачислен в резерва, на основание чл.162, ал.З от ЗОВСРБ, ведно със законната лихва от 20.03.2019г. до окончателното изплащане на сума. АССГ е отхвърлил иска относно останалите основания и в частта над 3 000 лв. като неоснователен и недоказан.

В жалбата си касаторът Попгеоргиев поддържа, че решението в отхвърлителната му част е незаконосъобразно и немотивирано, съответно неправилно, което представлява касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК. Съдът не е взел предвид всички факти и обстоятелства по спора, като и неправилно е оценил свидетелските показания на изслушаната по делото свидетелка, неправилно е преценил представените по делото писмени доказателства. В резултат на тези нарушения неправилно е определил размера на присъденото обезщетение. Касаторът настоява за увеличаване на размера на присъденото му обезщетение. Претендира за направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание се явява лично и се представлява и поддържа жалбата си. Представил е по делото и допълнително писмено становище по съществото на спора, както и отговор на касационната жалба на НГвЧ.

В жалбата си касаторът - Националната гвардейска част /НГвЧ/ посочва, че решението в осъдителната му част е неправилно, касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК, тъй като съдът неправилно е интерпретирал и е преекспонирал доказателствената сила на гласните доказателствени средства. Освен това е присъдил обезщетение при липсата на предпоставки за това. В съдебно заседание се представлява, претендира разноски като юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Военномедицинска академия /ВМА/ редовно призована, в съдебно заседание се представлява. Постъпил е отговор на касационната жалба на Попгеоргиев, съобразно указанията на съда. Моли да се отхвърли касационната му жалба. Излага аргументи за нейната неоснователност и поддържа направените изявления пред първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

С обжалваното решение на ищеца Б. П. е присъдено обезщетение за претърпени, в периода от 11.03.2016г. до м. 05.2019г. неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна заповед №ЛС-37/11.03.2016г., издадена от Командира на НГвЧ, с която е прекратен договора му за военна служба като оркестрант, освободен е от военна служба и е зачислен в резерва, на основание чл.162, ал.З от ЗОВСРБ, ведно със законната лихва от 20.03.2019г. до окончателното изплащане на сума. АССГ е отхвърлил иска относно останалите основания и в частта над 3 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на Б. П., срещу НГвЧ и ВМА, като е претендирано обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 34 000лв., ведно със законната лихва от 11.03.2016г. Претендираните вреди произтичат от незаконни действия и незаконосъобразни актове: 1. Заповед №ЛС-37/11.03.2016г., издадена от Командира на НГвЧ, с която е прекратен договора му за военна служба като оркестрант, освободен е от военна служба и е зачислен в резерва, на основание чл.162, ал. З от ЗОВСРБ, която заповед е отменена с решение № 7707 от 14.12.2017г. по адм. дело 3237/2016г. на АССГ, оставено в сила с решение № 1107 от 20.03.2019г. по адм. дело 3031/2018г. на ВАС; 2. Експертното решение за годността за военна служба №31/4 от 07.03.2016г. на ЦВМК, послужило като основание за издаване на Заповед №ЛС-37/11.03.2016г., отменено след оспорването му по съдебен ред, с решение № 3574 от 26.05.2016г. по адм. дело 2855/2016г. на АССГ, потвърдено с решение № 9522 от 18.07.2017г. по адм. дело № 8098/2016г. на ВАС. Твърди се, че спрямо ищеца е осъществяван системен тормоз по време на службата му при ответника НГвЧ, подчинено положение и злоупотреба с влияние с цел прекратяване на правоотношението му, като вследствие на уволнението му претърпял тежки последици в семейството /вкл. развод/. Било спряно кариерното му израстване и бил изолиран от обичайните му социални кръгове. В допълнение се твърди, че вторият ответник ВМА, издавайки невярна епикриза за здравословното му състояние, послужила като основание за уволняването му, също е допринесъл за причинените неимуществени вреди.

От фактическа страна административният съд установил, че ищецът е бил служител на НГвЧ и със Заповед №ЛС-37/11.03.2016г., издадена от Командира на НГвЧ е прекратен договора на ищеца за военна служба като оркестрант, освободен е от военна служба и е зачислен в резерва, на основание чл.162, ал.З от ЗОВСРБ. Заповедта е оспорена и отменена с решение № 7707 от 14.12.2017г. по адм. дело 3237/2016г. на АССГ, оставено в сила с решение № 1107 от 20.03.2019г. по адм. дело 3031/2018г. на ВАС. Заповед № ЛС-37/11.03.2016 г. на Командира на НГвЧ е постановена въз основа на експертно решение по годността за военна служба на Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) при Военномедицинска академия № 31/4/07.03.2016 г., което е отменено с влязло в сила на 18.07.2017 г. съдебно решение № 3574 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 2855/2016 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 9522 от 18.07.2017 г. по адм. дело № 8098/2016 г. на Върховния административен съд.

Съдът е установил, че ищецът е възстановен на длъжността оркестрант на 13.05.2019г. Междувременно ищецът се е развел, а по отношение на претърпените неимуществени вреди е кредитирал свидетелските показания на изслушания свидетел на ищеца, който е посочил, че ищецът след уволнението коренно се променил - станал по-затворен в себе си, страдал от безсъние, изпитвал тревожност, развил параноя и страх. След уволнението нямал самочувствие, срещал трудности с намиране на работа, което му се отразявало зле. Забелязал криза в отношенията между ищеца и съпругата му, но не знае причините за това.

Съдът е изложил подробни мотиви, че ищецът е успял да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на допустимата си искова претенция и съответно за ангажиране на отговорността единствено на НГвЧ за вреди, но не и на ВМА. Прието е, че по делото е доказано наличието на отменен незаконосъобразен акт на служител на НГвЧ, настъпили в резултат на този акт неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях.

По отношение на отговорността на ВМА, съдът е възприел тезата, че липсва пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди, доколкото решението на ЦВМК е послужило за основание на освобождаването му от длъжност, следователно не е могло да има пряко въздействие в правната сфера на лицето.

Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание само спрямо НГвЧ, но не и по размер, поради което съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 3000 лв.

В останалата му част, съдът отхвърлил иска като неоснователен.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, в настоящия случай - Националната гвардейска част.

В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за частична основателност на подадения иск на Б. П.. Правилно е прието от административния съд наличието на отменен по съответния ред административен акт – Заповед №ЛС-37/11.03.2016г., издадена от Командира на НГвЧ, следователно е осъществен първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал,1 от ЗОДОВ при и по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност или акт, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В този смисъл АССГ правилно е посочил, че има пряка връзка единствено между заповедта за уволнение и настъпилите вреди, а не и между отмененото експертно заключение на ЦВМК към ВМА и същите вреди. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от съда мотиви и не следва д аги преповтаря.

Обосновано административният съд е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на Попгеоргиев от незаконосъобразната заповед на Началника на НГвЧ, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. При определянето му имат значение интензитета и продължителността на търпените негативни емоции. Правилно са кредитирани свидетелските показания на свидетеля на ищеца - Танковски, които добре описват емоционалното му състояние и душевни терзания, които лицето е понесло в резултат на оставането си без работа.

Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил частично исковата претенция на Попгеоргиев по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Националната гвардейска част за неимуществени вреди и е отхвърлил в останалата й част и срещу Военномедицинска академия. Правилно е отхвърлен и акцесорния иск за лихви, поради претендирането им за период започващ на 11.03.2016г., доколкото дължимостта на законната лихва върху обезщетението е от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В конкретния случай това е станало на 20.03.2019г.

Съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, разноски на касаторите не се дължат.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 707/09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2821 по описа на АССГ за 2020 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА