Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Х.П, срещу решение № 5743 от 22.10.2020 г. по адм. дело № 7610/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отменено като незаконосъобразно негово решение № 1796 от 29.07.2020 г. за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Джахед, гражданин на [държава]. Правят се възражения за неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – М. Джахед чрез процесуалния си представител – адвокат Т.И, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът правилно е ценил факта, че чужденецът е създал обстоятелства – приел е [вероизповедание] и е татуирал [вероизповедание] символи, които създават основателна опасност спрямо него да бъде приложено смъртно наказание или извършено нарушение по чл. 3 ЕКПЧОС при завръщането му в страната по произход.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е по жалба, подадена от М. Джахед срещу решение № 1796 от 29.07.2020 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на смяна на религията му и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Смята, че са налице и материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като обществено-политическата обстановка в [държава] е тежка и сложна по отношение на лицата, които са сменили религията си. В съдебно заседание е поискал да бъде допуснат до разпит, като свидетел, свещеник от храма „С. Н“, за да установи поведението на жалбоподателя при упражняване на религиозните [вероизповедание] практики.

Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел, че решението за отказ е издадено в противоречие с материалния закон, тъй като са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. С протоколно определение е отказал допускането на свидетел, позовавайки се на съдържащите се по преписката писмени доказателства в тази насока, като е счел, че чрез показанията не могат да се установят факти, касаещи личното усещане на лицето, което твърди, че е приело [религия] и до каква степен е привърженик или не на съответното вероизповедание. Обсъдил е представеното Свидетелство за С. К от 1.09.2017 г. и е счел, че то е достатъчно доказателство, за да се приеме, че може да застраши живота му или да бъде основание да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение или наказание в държавата му по произход. Съдът е цитирал информация от общодостъпни източници, от която е приел, че връщайки се в страната си лицето ще бъде подложено на непропорционално преследване заради новата си религиозна принадлежност, както и че може да бъде осъден на смърт заради обида към паметта на имам Хомейни, каквито текстове лицето е татуирало по тялото си с оглед законодателството на [държава]. Приел е, че по отношение на него са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, както и тези по чл. 9 за предоставяне на хуманитарен статут, поради което е отменил оспорения административен акт. Така постановеното решение е неправилно.

От административната преписка е доказано, че кандидатът за бежански статут е влязъл нелегално в страната през 2016 г. с помощта на трафикант, в чиято къща е останал пет дни, след което е бил задържан от българските власти. Поискал е закрила, като в молбата е посочил, че целта на пътуването му е Германия, но след подаването й нелегално е напуснал България и е отишъл в Австрия, от където е върнат в България. Тогава реално по отношение на него е започнато производство по раздел втори от ЗУБ. С него е проведено интервю на 19.09.2017 г., по време на което е изложил мотиви за проблеми с установения ред в държавата му по произход – няма свобода, не може да си направи татуировки, не може да се облича по начин, по който той иска. Твърди, че е бил задържан в [държава] заради употреба на алкохол. Посочва, че е заминал за Австрия, тъй като условията в България не са добри. С решение № 17355 от 12.12.2017 г. на председателя на ДАБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Актът е обжалван от М. Джахед, като с решение по адм. дело № 14234/2017 г. АССГ отхвърля жалбата му. Решението на съда е оставено в сила с решение от 15.06.2018г. по адм. дело № 4581/2018 г. на ВАС. На 4.10.2019 г. М. Джахед е подал последваща молба, като с решение на интервюиращия орган при ДАБ същата не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. След подаване на жалба е постановено решението по адм. дело № 12737/2019 г. на АССГ, с което преписката е върната на органа за ново разглеждане и произнасяне по последващата молба. С М. Джахед е проведено интервю на 7.01.2020 г., при което излага бежанска история, свързана с промяна на религиозните му убеждения и приемане на [религия], като представя Свидетелство за С. К от 1.09.2017 г. Твърди, че изповядва [вероизповедание]. Посочил е, че по време на престоя си в България си е направил множество татуировки, които съдържат обидни думи към аятолах Хомейни, както и такива, свързани с [религия]. Твърди, че няколко пъти е посещавал Израелското посолство в Р. Б, защото иска да замине за Израел. Посочва, че не поддържа контакти с роднините си в [държава] и те не знаят, че е приел [вероизповедание]. На въпрос на интервюиращия орган защо подава молба за закрила е отговорил, че единственото нещо, което иска от България е паспорт, иска да отиде в Израел, след което щял да се върне и по този начин да докаже, че има проблеми и не може да отиде в [държава].

При тези данни по преписката, административният орган е изложил обстоятелства, които доказват категорично липсата на основателни опасения от преследване, основани на религия: Едно от тях е изявлението му при първото интервю /19.09.2017 г./, че по вероизповедание е [вероизповедание], а при второто – [вероизповедание], за което е представил свидетелство от 1.09.2017 г., т. е. преди датата на първото интервю. В тази връзка основателно административният орган е счел, че чужденецът напълно съзнателно и целенасочено е предприел поведение, за да получи международна закрила. От друга страна не се доказва, а и не се твърди, че е напуснал родината си поради преследване по причина раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, за да е налице основателно опасение от преследване. Единствените твърдения са свързани с евентуални негативни последствия заради интереса му към [вероизповедание], въпреки, че при интервюто не е могъл да каже нито една молитва, не знае колко са божите заповеди и кой е предал И. Х. В тази връзка необосновано първоинстанционният съд е посочил, че незнанието или погрешното разбиране на някои от религиозните [вероизповедание] ритуали или догми, се дължат на лошото владеене на езика, а не на липса и на недостатъчна дълбочина в религиозните му убеждения. Познаването на [вероизповедание] не се свързва с владеенето на определен език, а с познанието на Библията. Но дори и да се приеме, че М. Джахед е [вероизповедание], следва да се съобрази дали приемането на друга религия, различна от исляма, би довела до неговото преследване или възможност да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства в държавата му по произход. В т. 3 от диспозитива на решение по преюдициално дело С-56/17 г. на СЕС е дадено тълкуване, че молителят за международна закрила, който в подкрепа на молбата си се позовава на опасност от преследване поради мотиви, основани на религията, не е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието „религия“ по чл. 10, § 1, буква „б“ от Директива 2011/95/ЕС, но е длъжен да подкрепи твърденията си с достоверни данни, като представи елементи, въз основа на които компетентният орган да се увери в истинността на посочените твърдения. Както бе посочено, такива данни не са представени, като изявленията на чужденеца са противоречиви. Така твърдението му, че е [вероизповедание] противоречи на изявлението му при второто интервю, че иска да получи паспорт от България, за да отиде в Израел, както и в дадените обяснението в съдебно заседание от 14.10.2020 г., че по тялото му освен кръстове и изображението на И. Х, си е татуирал и Звездата на Давид, която от своя страна е символ на юдаизма. Преценено от този аспект, представеното пред административния орган едва при второто интервю Свидетелство за свето кръщение не променя изводите, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Решаващото в конкретния случай е не промяната на религиозните убеждения /ако действително е извършена такава/, а за да попадне в приложното поле на чл. 8 ЗУБ следва преследването да съставлява нарушение на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. От данните по преписката не са събрани такива доказателства, още повече, че чужденецът е заявил, че не поддържа връзка със семейството си в [държава] и те не знаят, че е сменил религията си. Няма данни, че иранските власти са запознати с решението му, за да е налице преследване на религиозна основа, още повече, че покръстването е извършено в Р.Б.Т извършеният анализ показва, че, обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган е приел, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Преценката на бежанската му история, логически свързана с предоставените данни непосредствено при влизане в страната и последващото му поведение, прави напълно обоснован извода на административния орган, неправилно възприет от административния съд за причини, които не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец.

Основателно е твърдението в касационната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е стигнал до извод за наличие на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. От данните няма основание да се приеме, че ако Джахед се завърне в страната си, ще бъде подложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки заплахи за живота или личността му. От една страна е приел [вероизповедание] след незаконното му влизане в България, от друга - липсват доказателства, че иранските власти знаят за покръстването му. В рамките на административното и двете съдебни производства са представени справки за обществено-политическия живот и състоянието на човешките права в [държава], като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с „Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход”. В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документите. В тях е посочено, че християните, които са се обърнали в тази религия от исляма, се считат за вероотстъпници, което е престъпно деяние в [държава], тъй като Шериатското право не позволява промяната на религиозната принадлежност. На тежки злоупотреби обаче са изправени християните, които се занимават с проповядване сред персийски говорещите хора от мюсюлмански произход, како и че може да доведе до загуба на работни места в държавните институции, или в случаите, когато работодателят не толерира приемането на друга религия. Установи се по делото, че Джахед е приел [вероизповедание] след пристигането му в България, по негови данни семейството му не е запознато, както и няма данни иранските власти да знаят за покръстването му. В тази връзка следва да се приеме, че при връщането му в [държава] няма да бъде препятстван да изповядва [вероизповедание] по начин, който да достига до такива нива, които обуславят извод за предоставяне на хуманитарен статут. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Не се установява Джахед да е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а само на твърдения за евентуални негативни последствия. Още повече, че от обясненията му е видно, че той не иска да остане да живее в България, притеснявайки се за неговата сигурност, а иска само да получи паспорт, с който да отиде в Израел. Правилно административният орган е стигнал до извод, че по отношение на Джахед не намират приложение разпоредбите, както на чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, и при липсата на установен съществен порок при постановяване на акта, жалбата на М. Джахед срещу решението на председателя на ДАБ, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5743 от 22.10.2020 г. постановено по адм. дело № 7610/2020 г. на Административен съд – София град и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Джахед, гражданин на [държава], срещу решение № 1796 от 29.07.2020 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. РЕШЕНИЕТО е окончателно.