Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Х.П.Ж е срещу решение №361 от 09.09.2020г., постановено по адм. д. №442/2020г. на Административен съд отм. а Загора. С него по жалба на А. Мохамед е отменено решение №1454/02.06.2020г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отнет статутът му на бежанец. С касационната жалба се сочат касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че постановеният административен акт е законосъобразен и в съответствие с чл. 14, параграф 3, буква а) във връзка с чл. 12, параграф 2, буква б) от Директива 2011/95/ЕС. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна - А. Мохамед, гражданин на [държава] чрез пълномощника си адв.В.И, с отговор на касационната жалба изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита за правилен изводът на съда, че приложената от административния орган разпоредба на чл.12, ал.1, т.2 ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/ противоречи на чл.14 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 година, в който изчерпателно са изброени материалните предпоставки, при наличието на които може да бъде отнет или прекратен статутът на бежанец, което изключва нейното приложение. Съгласно чл.14 във вр. с чл.12, пар.2, б.„а“ от Директивата, извършването на тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Р. Б е основание за прекратяване на статута, само ако е преди лицето да бъде прието за бежанец. В случая това не било така, поради което независимо че Директивата е транспонирана със ЗИД на ЗУБ - ДВ бр.80 от 2015г., в сила от 16.10.2015г.,...