Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител - юрисконсулт Х.П, против Решение №313/14.09.2020 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело №1007/2019 г. в частта, с която е отменено Решение №4414/29.07.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която на А. А., гражданин на [държава] е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната на органа за ново произнасяне по молбата на търсещия закрила в тази й част.
С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че първостепенният съд е направил необоснован извод за липса на мотиви при постановяване на обжалваното решение, в частта, с която на чужденеца се отказа предоставяне на хуманитарен статут. На следващо място поддържа, че съдът за да отмени решението му в тази част, неправилно е приел, че административният орган не е съобразил принципа за висшия интерес на детето. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение в посочените части, ведно с всички законни последици.
Ответникът – А. А., чрез своята майка и законен представител - М. Нури, чрез адв.. Т, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира, че съдебното решение, в обжалваните части, е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, затова следва да бъде отменено, а спорът решен по същество, като се отхвърли жалбата на чуждия гражданин.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване пред Административен съд Хасково е било Решение №4414/29.07.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия закрила А. А., гражданин на [държава], малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител - М. Нури. Първоинстанционният административен съд е отменил горепосоченото решение в частта, с която на А. А. е било отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по молбата му за предоставяне на хуманитарен статут на територията на страната. В останалата част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
За да отмени решението на председателя на ДАБ при МС в посочените части, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е бил издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон.
Съдът е преценил, че председателят на ДАБ при МС не е изложил съображения относно страната на произход на кандидатстващия за закрила – [държава], който бил малолетно дете, както и не е извършил самостоятелна преценка на положението на търсещия закрила, която е следвало да се основава на висшия интерес на детето и по арг. от § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ДР на ЗЗДт).
Административният орган също така е трябвало да съобрази и обстоятелството, че малолетното дете, търсещо закрила, независимо, че такава била отказана на родителите му, с влезли в сила съдебни решения, спадал към групата на „уязвимите лица“ по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. И в този случай отново следвало да се зачете висшия му интерес, който имал първостепенно значение съобразно Конвенцията на ООН за правата на детето и съображение 18 от Директива 2011/95 ЕС на Европейския парламент и на Съвета.
По тези доводи и съображения, съдът е счел, че оспореното решение в частта, с която на чужденеца бил отказан хуманитарен статут, е незаконосъобразен административен акт. При сочените основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК е отменил акта и е постановил връщане на делото като преписка на органа, който следвало да се произнесе по молбата за закрила, в частта по искането за предоставяне на хуманитарен статут и да се съобрази с дадените му указания.
Решението на Административен съд Хасково в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно.
Неправилен е изводът на административния съд, че при постановяване на решението си в обжалваните части, председателят на ДАБ при МС е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният административен акт е издаден в съответствие с изискването същият да съдържа фактически и правни основания и в този смисъл органът е изложил обосновани съображения защо счита, че на чужденеца не следва да се предостави поисканата хуманитарна закрила. Спазена е в цялост административната процедура по издаването на решението на председателя на ДАБ при МС, защото същият на основание предвиденото в чл. 35 и чл. 36 АПК правилно е изяснил спора от фактическа страна, като е обсъдил относимите факти и обстоятелства по реда на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, обосноваващи липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарна защита по чл. 9 ЗУБ.
Необосновано Административен съд Хасково е заключил, че обжалваният пред него административен акт противоречи на материалния закон поради наличие на обстоятелството, че за търсещия закрила били налице условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Приема се в съдебната практика, а това следва и от тълкуване волята на законодателя, че предоставянето на хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 ЗУБ, представлява особена закрила, която се разрешава в изключителни случаи.
Предпоставките, при наличие, на които се предоставя хуманитарен статут, са изброени чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Същите трябва да са свързани с опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В конкретната хипотеза чужденецът, чрез своята майка и законен представител, не е изтъквал като причина за напускането на родината си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В допълнение, стандартите във връзка с чл.15, б. „в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с чл. 9 ЗУБ, също не могат да бъдат приложени поради липса на доказателства за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че при произнасянето си административният орган не се е съобразил с принципа на най – добрия интерес на детето, поради неспазване на предвиденото в чл. 6а ЗУБ. В случая не се доказват нарушения на относимите разпоредби на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. От данните по делото се установява, че със Заповед №РД-1162 от 23.11.2018 г. на кмета на О. Х, М. Нури, майка на детето, е била назначена за представител на малолетния А. А.. При провеждане на интервюто с търсещия закрила, със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-326/03.12.2018 г. на директора на ДСП – Харманли е бил опреден социален работник, който да присъства по време на провеждане на интервюто с малолетното дете. За търсещия закрила е бил изготвен и социален доклад, в който е било отразено, че като малолетен той е бил придружен от родителите си - М. Нури, негова майка и А. Нури, негов баща.
Според чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, по всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. В допълнение е и разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, която задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведомят Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност изпраща доклад. Задължението за изпълнение на предписаното правило за поведение от страна на органа, не зависи от факта дали детето е представлявано от родител или настойник, респективно от адвокат. От данните по делото пред Административен съд Хасково е видно, че административният орган при издаването на решението си се е съобразил с посочените по - горе законови изисквания, които в случая са императивни и точно е изпълнил предписаната административна процедура. По делото има приложено и експертно становище на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
В хода на издаване на процесното решение на председателя на ДАБ при МС, последният е обсъдил подробно бежанската история на детето, ведно с тази на неговите родители, които също са търсели международна закрила на територията на България, но и спрямо тях е бил постановен изричен отказ, потвърден при съдебното оспорване по реда на АПК.
Н. Аивен съд Хасково е заключил, че обжалваният пред него административен акт противоречи на материалния закон поради несъобразяване с обстоятелството, че за малолетното дете са били налице условия за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба, хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците.
При тълкуване волята на законодателя следва да се съобрази отново, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл.1, ал.2 ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа, на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход.
В конкретната хипотеза двамата родители на детето, с които той има обща бежанска история, са с влезли в сила решения на ДАБ и имат отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. При отчитане на критериите по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт следва да се приеме, че най-добрият интерес на детето е запазване целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие, което ще остане със своите родители. Следователно органът е съобразил интереса на детето, както и бежанската му история, и е достигнал до законосъобразен извод, че случаят не попада в приложното поле на чл. 9, ал. 8 ЗУБ.
От изложеното следва, че изводите на административния орган в частта от решението му, с която е отказан хуманитарен статут, са правилни и обосновани. Поради това съдебното решение в обжалваната му част следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №313/14.09.2020 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело №1007/2019 г., в частта, с която е отменено Решение №4414/29.07.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, с която на А. А., гражданин на [държава] е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на Държавна агенция за бежанците за ново произнасяне по молбата за закрила в частта на поискания хуманитарен статут, подадена от М. Нури от [държава], действаща като законен представител на малолетния А. А., при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Нури, действаща като майка и законен представител на А. А., срещу Решение №4414/29.07.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта му, с която на А. А. е отказано предоставянето на хуманитарен статут.
Решението е окончателно.