Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ЕВН Б. Едяване” ЕАД, със седалище в гр. П., с която е оспорена Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обн. в ДВ, бр. 25 от 2017г. (НРЦЕЕ, Наредбата) в сила от деня на обнародването й. Поддържа, че цялата Наредба е приета при съществени нарушения на процесуалните правила, а разпоредбите на чл.10, ал. 4 и чл. 11, ал. 2, т. 12 от нея противоречат на материалния закон. Иска отмяната на цялата НРЦЕЕ, евентуално – на посочените разпоредби, както и присъждане на направените разноски. По това оспорване е образувано адм. д. № 5604/2017г. на ВАС.

Постъпила е жалба и от „ЕВН Б. Еределение” ЕАД с актуално наименование „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище в гр. П., с която също е оспорена НРЦЕЕ, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обн. в ДВ, бр. 25 от 2017 г. и в сила от деня на обнародването й, както в цялост, така и относно чл. 8. Навежда доводи, че цялата Наредба е приета при съществени нарушения на процесуалните правила, а разпоредбата на чл. 8 противоречи на материалния закон и целта му. По тази жалба е образувано адм. д. № 5605/2017г. на ВАС. Производствата по двете дела са съединени с Определение № 6391 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2017 г. към адм. дело № 5604/2017 г., по което е постановено решение № 10207 от 27.07.2018 г. на тричленен състав на ВАС. И двете оспорващи дружества излагат твърдения, че обжалваната от тях Наредба е незаконосъобразна поради липса на мотиви и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при приемането й, в противоречие с материално-правни разпоредби - чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 5 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че при приемането на подзаконовия акт не обсъдени становищата на заинтересованите страни, което се потвърждавало и от съдържанието на Протокол № 48 от 14.03.2017г. от проведено закрито заседание на КЕВР. В нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА липсват мотиви относно информацията по чл. 28, ал. 2 /относно преследваните цели; очакваните резултати и съответствието на нормативния акт с правото на ЕС/, видно от съдържанието на Доклада на КЕВР, с който се предлага приемането на новата НРЦЕЕ.

„Електроразпределение Юг“ ЕАД навежда и твърдения за противоречие на посочените конкретни разпоредби от НРЦЕЕ със ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) и разпоредби от правото на ЕС, че с чл. 8 от НРЦЕЕ недопустимо се приравняват операторите на разпределителни мрежи с потребителите на електрическа енергия, като цитираната разпоредба предвижда санкция за електроразпределителното дружество, при положение, че то не може да упражнява влияние върху режимите на консумация или производство на ползвателите на мрежата, които са длъжни да плащат предвидената надбавка. Наведени са доводи, че разпоредбата на чл. 8 НРЦЕЕ противоречи на чл. 14, § 1 от Регламент /ЕО/ 714/2009г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003, като предвижда санкцията да не може да бъде и предвидена, защото размерът й зависи от издадените от Енергийния системен оператор /ЕСО/ фактури за реактивна енергия. Твърди се също, че разпоредбата противоречи на чл. 21, чл. 30 и чл. 31 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ), които не предоставят право на КЕВР да определя надбавки върху веднъж утвърдени за всеки ценови период пределни регулирани цени на енергийни предприятия, като с нея регулаторът, при превратно упражняване на правомощията си, осигурява приходи в полза на лицензианта ЕСО, което представлява кръстосано субсидиране. Освен това счита, че предвиденият в чл. 8 НРЦЕЕ изчислителен способ е неопределен и в противоречие с чл.120 от ЗЕ вр. чл.124 и чл.125 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, както и на § 1, т. 34б от ДР на ЗЕ, както и на чл. 2 от Регламент (ЕС) № 543/2013г. на Комисията от 14 юни 2013 година за представяне и публикуване на данни на пазарите за електроенергия и за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Разпоредбата противоречи на принципа, отразен в законовата норма на чл. 117 ЗЕ и чл. 69, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система /ПУЕС/, че разпределителната мрежа не е обект на потребление, а е проводна среда, осигуряваща връзката между обектите на потребителите и производителите, присъединени към тази мрежа, които участници в електроенергийната система следва да заплащат разходите, които причиняват, включително за реактивна енергия.

„ЕВН Б. Еределение” ЕАД излага твърдения, за противоречие на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 с разпоредбата на чл. 31 ЗЕ, както и че разпоредбата на чл.11, ал. 2, т. 12 от Наредбата незаконосъобразно възлага в тежест на енергийните предприятия допълнителни разходи по събиране на несъбраните вземания и насърчава несъбирането на вземания от некоректни клиенти, което директно противоречи на чл. 23, т. 4 от ЗЕ.

Молят съда след доказване на твърденията им да постанови решение, с което да отмени оспорената от тях Наредба в цялост като постановена в нарушение на предвидените административнопроизводствените правила, а всяко от дружествата в конкретно описаните по -горе части, като се претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

С постановеното по адм. дело № 5604/2017 г. по описа на Върховния административен съд решение № № 10207 от 27.07.2018 г. жалбите на двете дружества са отхвърлени.

С решение № 13771 от 12.11.2018 г. по адм. дело № 10562/2018 г. Петчленен състав на Върховния административен съд обезсилва решение № 10207/27.07.2018г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5604/2017 г., с което са отменени чл.1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7; чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2; чл. 3, ал. 4; чл. 6, ал. 1,т. 2 ; чл. 7, ал. 3, ал. 4 и ал. 10; чл. 8, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл.10, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6; чл. 13; чл.15, ал. 2; чл.16; чл.19, ал. 1 и ал. 2; чл. 22а; чл. 23; чл. 24; чл. 24а; чл. 25; чл. 26, ал. 2; чл. 27, ал. 3; чл. 27а; чл. 28, ал. 3; чл. 30а; раздел IIIа - чл. 37а - чл. 37в; чл. 38, ал. 2, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9; чл. 38а; чл. 40, ал. 2, ал. 3 и ал. 4; чл. 41а; чл. 43, ал. 1; чл. 43а; чл. 44, ал. 1; чл. 50, ал. 1,т. 1б. “в“ и т. 2, б. “в“; т. 7а, т. 14, т. 16а, т. 21 и т. 22 от § 1 на Допълнителните разпоредби от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране цените на електрическа енергия, издадена от Комисия за енергийно и водно регулиране и прекратява производството в тази му част, а в останалата част отменя решение № 10207/27.07.2018г. по адм. дело № 5604/2017 г и връща делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховен административен съд.

В настоящето производство процесуалният представител на [фирма] чрез процесуален представител поддържа жалбата си в частта, в която производството не е прекратено. В представена на 24.01.2020 г. писмена молба заявява, че поддържа жалбата така, както е предявена. Вторият жалбодател – „Електроразпределение Юг“ ЕАД чрез процесуален представител заявява, че поддържа жалбата, така както е предявена, че по отношение на твърдените от тях процесуални нарушения поддържа становището на първия жалбодател, изразено в молбата му от 24.01.2020 г.

Ответникът по жалбите – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) чрез процесуални представители и в представено писмено становище моли съда да приеме, че и двете жалби са недопустими частично – относно конкретно изброени текстове от същата, които са променени с изменения, обнародвани в Държавен вестник, след постановяване на № 13771 от 12.11.2018 г. по адм. дело № 10562/2018 г. на ВАС, при което се иска в тази част производството да бъде прекратено. По отношение на жалбите в останалите им части се иска постановяване на решение, с което същите бъдат отхвърлени по изложени подробни съображения за тяхната неоснователност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. По допустимостта на жалбите.

При извършване на тази преценка настоящият състав съобрази посоченото по-горе окончателно решение на Петчленен състав на ВАС, с което производството по жалбите е прекратено в описаните части, както и обстоятелството, че след подаване на жалбите и на решение № № 13771 от 12.11.2018 г. по адм. дело № 10562/2018 г. на ВАС в оспорената НРЦЕЕ с обнародвани в ДВ бр. 50/25.06.2019 г. и бр. 47/22.05.2020 г. изменения на Наредбата и двете влезли в сила от датата на обнародването им, са изменени текстовете на чл. 7, ал. 7 т. 4; чл. 11, ал. 5 чл. 19, ал. 3 и ал. 4; чл. 24б (приет след подаване на жалбите – ДВ бр. 52/2018), чл. 26, ал.1; чл. 27, ал. 1; чл. 28, ал. 2; чл. 29, ал. 1; чл. 38, ал.1 и ал. 2 НРЦЕЕ.

Жалбите в частта им по отношение на цитираните разпоредби са недопустими, тъй като е отпаднал правният интерес на жалбоподателите. Изменените текстове не са идентични с предходните, имат ново съдържание, различаващо се от това, което е при завеждане на жалбите, поради което също се приема, че е налице различен предмет на оспорване, липсва надлежно заявено искане за отмяна на изменените разпоредби, съответно и правен интерес за оспорването им във видоизменения им вид и съдържание. При това същите следва да бъдат оставени без разглеждане в посочените части, а производството по делото прекратено.

Настоящият състав намира, че при разглеждане на делото не следва да бъдат разглеждани и текстовете на чл. 24, ал. 5 и 6; чл. 24а в редакцията му ДВ бр. 47/2020 г.( като с влязлото в сила решение на петчленния състав производството по този текст е прекратено по отношение на редакцията му ДВ бр. 52/2018 г.; чл. 38, ал. 10; чл. 44а - § 1 т. 16б ДР, които са въведени с измененията на НРЦЕЕ ДВ бр. 47/2020 г. и съответно не са предмет на жалбите. С Наредба за изменение и допълнение, в сила от 22.05.2020г., са създадени тези нови текстове на НРЦЕЕ, които са станали неразделна част от оспорения акт, без да са били съществуващи към момента на подаване на жалбите и съответно не са били предмет на оспорване от страна жалбоподателите.

В останалата част – извън тези, по които производството е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт и по отношение на посочените по-горе разпоредби от НРЦЕЕ, жалбите на [фирма] и „Електроразпределение Юг“ ЕАД са допустими, предвид наличие на предпоставките по чл. 186 АПК – двете дружества имат пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на НРЦЕЕ, доколкото с нея за тях се пораждат задължения във връзка с изпълнение на дейности по осъществяване на лицензиите им - съответно за дейности по снабдяване с електрическа енергия и разпределението й, а поради предмета на регулиране на нормативния акт може обосновано да се заключи, че от него могат да бъдат засегнати права или законни интереси на дружествата. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Оспорената наредба е издадена от КЕВР на основание чл. 36, ал. 3 от ЗЕ (в редакцията му ДВ бр. 54/2012 г.) и чл. 32 от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) (ЗЕВИ), които в редакциите към момента на издаване на акта се предвиждали, че методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на същите се определят с наредби за електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ, приети от комисията, която може да регулира цените чрез прилагане на различни методи за регулиране, включително да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии и др. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ на КЕВР са предоставени правомощия по приемане на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон.

Предвид така установеното и в предвид разпоредбата на чл. 192а АПК настоящият състав намира, че оспорената Наредба е издадена от компетентен орган – от изрично овластен от закона орган, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал.1 АПК и тази на чл. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Наредбата е приета в изискуемата от закона форма за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен в случая ЗЕ и ЗЕВИ, като текстът й е удостоверен от органа – издател – КЕВР, представляван от нейния председател и е публикувана в Държавен вестник, с което са изпълнени изискванията на чл. 78, ал. 1, т. 2 и ал. 2 АПК, респективно тези на чл. 34, т. 3, чл. 38 и чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. В случая в специалния закон – ЗЕ са предвидени особени правила при приемане на общи административни актове – чл. 14, но доколкото в същия е посочено, че процедура по обществено обсъждане се провежда и по други въпроси от обществена значимост за енергийния сектор, настоящият състав намира, че тази норма намира приложение и в конкретния случай. В Правилник за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация (Правилника), в приложимата му редакция ДВ бр. 19/11.03.2016 г., глава Четвърта „Организация на работа на комисията и нейната администрация“, раздел ІV „Провеждане на обществено обсъждане“ е предвидено, че обществено обсъждане се провежда при изготвяне на проекти за наредби (чл. 49, ал. 1, т. 2), на което могат да присъстват лицата по чл. 14, ал. 2 ЗЕ - заинтересованите лица, които са държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия, ВиК оператори, клиенти, пряко свързани с изготвения проект, и организации на потребители. Предвиденият ред в цитираният раздел на Правилата включва приемане на проекта на акта от комисията на закрито заседание, като същата следва да вземе и решение за провеждане на обществено обсъждане, с което да определи: 1. датата, часа и мястото на провеждане на обсъждането; 2. срока по чл. 14, ал. 3 ЗЕ; 3. заинтересуваните лица, на които се изпраща покана за участие в общественото обсъждане. Предвидено е също, че на общественото обсъждане могат да присъстват и лица, на които не е изпратена покана, но са заинтересувани лица по смисъла на чл. 14, ал. 2 ЗЕ (чл. 50). Проектът на съответния акт, мястото, датата и часът на провеждане на общественото обсъждане следва да бъдат публикуване на интернет страницата на комисията (чл. 51). Съгласно чл. 52 от Правилника общественото обсъждане се открива от председателя на комисията, който представя основните принципи, заложени в проекта, като за провеждането му се съставя протокол, а след приключването му се обявява срокът за представяне на становищата по него.

След получаването им КЕВР ги разглежда и обобщава и мотивира своето становище, като публикува мотивите на страницата си в интернет(чл. 53).

От доказателствата по делото се установява, че на 10.02.2017г. интернет страницата на КЕВР и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет на РБ (МС) са публикувани проектът на оспорената Наредба, Доклад от 02.02.2017 г. на работна група, назначена със заповед от 05.12.2016 г. на Председателя на КЕВР към проекта. Проектът е приет на 10.02.2017 г. на проведено закрито заседание на Комисията, видно от приложения Протокол № 24 от същата дата, насрочено е обществено обсъждане на 16.02.2017 г. от 10 ч. и е разпоредено проектът за Наредбата да бъде публикуван на интернет страницата на КЕВР и на Портала за обществени консултации (в съответствие с изискванията на § 1 ДРЗНА). На 13.02.2017 г. на лицата по чл. 14 ЗЕ са изпратени нарочни покани за насроченото обществено обсъждане, в които изрично е посочено, че проектът за НРЦЕЕ е публикуван на страницата на КЕВР.

По делото е приложен протокол от 16.02.2017 г. за проведеното обществено обсъждане, в който са отразени изказаните становища на участниците, като след приключването му Председателят на КЕВР е напомнил на участниците, че срокът за представяне на предложения е 14 –дневен и е уведомил същите, че на 15.03.2017 г. ще бъде проведено закрито заседание на КЕВР за приемане на Наредбата.

На 14.03.2017 г. работна група от служители в дирекция „Правна“ и дирекция „Енергетика и топлоенергетика“ към КЕВР предоставят на Председателя на КЕВР доклад относно приемането на НРЦЕЕ, към който в табличен вид са отразени постъпилите становища след проведеното обществено обсъждане, анализ на относимите факти и обстоятелства и е предложено да бъдат приети от КЕВР решения за приемане на доклада, приемане на НРЦЕЕ и съответно обнародването й в Държавен вестник. В доклада, представляващ мотиви към проекта за подзаконовия нормативен акт, подробно е описана отмяната по съдебен ред на Наредба №1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обн. в ДВ, бр. 33 от 05.04.2013г. с изменения и допълнения, вместо която е издадена оспорената пред настоящия състав Наредба по законовата делегация на чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В същия относно целите, които се поставят с приемането на подзаконовия акт е описана структурата и накратко съдържанието на НРЦЕЕ и е акцентирано на необходимостта от издаване на подзаконов нормативен акт за регулиране на тези обществени отношения. Посочено, че прилагането на проекта не е обвързано с разходи за държавния бюджет, както и че очакването от предложения проект е да се осигури баланс между интересите на енергийните предприятия и останалите участници по веригата от производителите до крайните потребители.

В частта на Доклада, озаглавена „Анализ на съответствие с правото на Европейския съюз“ е прието, че доколкото проектът за НРЦЕЕ е в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и на ЗЕВИ, които въвеждат в националното законодателство изискванията на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB, L 315/1 от 14 ноември 2012 г.); Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ, L 211/55 от 14 август 2009 г.) и Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ, L 211/94 от 14 август 2009 г.) и Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.), той е в съответствие с посочените директиви.

Видно от приложеното извлечение от протокол № 48 на проведено закрито заседание на КЕВР на 14.03.2017 г. докладът, изготвен от работната група и приложения към него окончателен проект на Наредбата, както и приложена таблица с отразените предложения при проведеното обществено обсъждане и мотивирано становище за приемане или неприемане на същите е разгледан и обсъден от органа – издател на акта и на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 и чл. 36, ал. 3 ЗЕ са взети единодушно решения за приемане на доклада и приемане на Наредбата.

Предвид така установените факти настоящият състав намира, че оспореният нормативен акт е постановен при спазване на предвидените в чл. 77 АПК, чл. 14 ЗЕ и раздел ІV, от глава Четвърта от Правилник за дейността на КЕВР.

Действително от съдържанието на протокола за проведеното на 14.03.2017 г. закрито заседание на КЕВР е налице изявление на член на Комисията, че има разлика в текста, изпратен за обществено обсъждане и този, публикуван на интернет страницата на Комисията, като има подобно твърдение и от член на работната група, изготвила доклада по проекта, но настоящият състав намира, че в случая не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От съдържанието на приложената към преписката покана за насроченото обществено обсъждане изрично е посочено, че проектът се намира на интернет страницата на КЕВР, а по делото липсват доказателства на лицата по чл. 14 ЗЕ да е изпращан проект заедно с нарочните покани. Не на последно място следва да бъде посочено, че от протокола за проведеното обществено обсъждане и в представените писмени становища липсват твърдения в този смисъл. Освен това следва да бъде съобразен и факта, че в посочените по-горе изявления по време на закритото заседание на КЕВР на 14.03.2017 г. липсва конкретност относно направените твърдения за наличие на разлики.

По отношение съответствието на оспорената Наредба с материалния закон настоящият състав при извършената проверка не установи противоречие със ЗЕ и ЗЕВИ, в чието изпълнение е приета НРЦЕЕ, като същият съответства на Конституцията и нормативните актове от по-висока степен, при което са изпълнени изискванията на чл. 15, ал.1 ЗНА.

Настоящият състав намира, че след като с влязло в сила съдебно решение производството по жалбата на „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД в частта, по отношение на чл. 10, ал. 4 НРЦЕЕ е прекратено не следва да се произнася.

Наведените доводи за противоречие на разпоредбата на чл.11, 2, т. 12 НРЦЕЕ, предвиждаща, че за целите на ценовото регулиране в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи, които не са свързани със съответната лицензионна дейност, финансови разходи и такива, които имат случаен и/или извънреден характер, както и тези, свързани със съдебни разходи извън държавните такси, свързани с образуване на дела за събиране на вземания с разпоредбата на чл. 23, т. 4 ЗЕ, предвиждаща, че при изпълнение на регулаторните си правомощия комисията се ръководи от общия принцип за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите е неоснователен. На първо място съдебните разходи по тези дела имат извънреден характер по отношение на лицензионната дейност на дружеството, а освен това същите се присъждат от съда съобразно резултата по делото, при което такива ще бъдат възложени на жалбодателя единствено в случай на неоснователно предявени искове от същото или предявени срещу него основателни от насрещната страна.

Неоснователен е и наведеният от „Електроразпределение Юг“ ЕАД довод за противоречие на разпоредбата на чл. 8 НРЦЕЕ и в частност на разпоредбите на ал. 3, 4 и 5 от цитирания текст. От направения анализ на назначената и приета по делото тройна съдебно техническа експертизата се установява безспорно, че нормите на чл. 8 НРЦЕЕ, съдържаща технически параметри съответстват на изискванията на законовата норма на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, а именно изпълнението на основна цел на Закон за създаване на предпоставки за енергийни доставки при минимални разходи. При това нормата е в съответствие и с нормата на чл. 31, т. 8 ЗЕ, предвиждаща задължение за КЕВР при изпълнение на правомощията си по ценово регулиране да спазва принципа на справедливо прехвърляне на разходите за системни услуги, в т. ч. допълнителни и спомагателни услуги, студен резерв и за технологични разходи, върху ползвателите на преносната мрежа, съответно на разпределителните мрежи. При това следва извод, че цитираната нормативна уредба предразполага операторите на електроразпределителни мрежи да инвестират в намаляване на реактивната енергия, която влияе на размера на технологичните разходи, но същите не се включват в регулираните цени в пълен размер, които да бъдат възстановявани от крайните клиенти, поради което е възприет и механизмът по чл. 8 НРЦЕЕ. Следва да бъде отчетен и факта, че енергийните обекти, собственост на оператора, част от електроразпределителната мрежа също създават реактивна енергия, а доколкото самият той определя техническите условия и начин за присъединяване към мрежата негово е задължението да предвиди такива условия, които да не създават реактивна енергия и съответно да следи спазването им за да не се създават смущения в мрежата под формата на реактивна енергия.

При извършената проверка не се установиха противоречия с други разпоредби на ЗЕ и ЗЕВИ на НРЦЕЕ, а освен това с приемането на последната са изпълнени целите на посочените закони, посочени съответно в чл. 2 ЗЕ и чл. 2, ал.1 ЗЕВИ.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният нормативен административен акт е законосъобразен, при което жалбите на „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото двамата жалбодатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт в размер на по 500 лв. за всяка от инстанциите, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1, предложение последно АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

О. Б. Р. жалбите на „ЕВН Б. Едяване” ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, против Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране в ЧАСТТТА й по чл. 7, ал. 7 т. 4; чл. 11, ал. 5 чл. 19, ал. 3 и ал. 4; чл. 24б (приет след подаване на жалбите – ДВ бр. 52/2018), чл. 26, ал.1; чл. 27, ал. 1; чл. 28, ал. 2; чл. 29, ал. 1; чл. 38, ал.1 и ал. 2, като недопустими и

ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни жалбите на „ЕВН Б. Едяване” ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, против Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. в ДВ, бр. 25 от 2017г., в сила от 24.03.2017г. в останалата, оспорена пред настоящия състав част.

ОСЪЖДА „ЕВН Б. Едяване” ЕАД,с ЕИК 123526430и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190 да заплатят на Комисията за енергийно и водно регулиране деловодни разноски в размер на 1000 лв.

Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.