Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Джи Ем И. Г" ЕООД - град София, подадена чрез адв. Н.И, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 3139/19.06.2020 г. по адм. дело № 5962/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че неправилно и необосновано АССГ е отхвърлил исковата претенция с мотива, че въпросът за разноските по обжалване на акт по административен ред трябва да бъде повдигнат в рамките на основното производство. Иска се отмяна на постановеното решение, като се постанови друго, с което да се осъди ответната страна да заплати претендираното обезщетение. Моли също за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.. Л, която по същество поддържа доводите изложени в жалбата.

Ответникът - Национална агенция по приходите (НАП) в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк.. О моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди обжалваното решение, като правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил исковете на "Джи Ем И. Г" ЕООД срещу Националната агенция по приходите за присъждане на сумата от 1047,60 лв. – адвокатско възнаграждение, претендирано като разходи в производството по обжалване пред по-горестоящ орган – директора на ТД на НАП София, на предварителни обезпечителни мерки, наложени с протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск - № 010100673538_3/23.08.2017 г., издаден от инспектори при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, както и законната лихва от датата на плащането му – 04.06.2018 г. до предявяване на исковата молба, в размер на 76,54 лв. до окончателното изплащане на главницата.

За да постанови този резултат, административния съд е установил, че в случая жалбата срещу процесния акт пред по-горестоящия административен орган е била отхвърлена като неоснователна с Решение № ФК-89/08.09.2017 г., като с Определение № 6749/02.10.2017 г. по адм. дело № 10698/2017 г. на АССГ предварителните обезпечителни мерки, наложени с протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010100673538_3/23.08.2017 г. са отменени. Намерил е, че с отмяната на посочения протокол съдът е решил и въпросът относно разноските в съдебната фаза. Счел е, че в случаите, какъвто е процесният, когато законодателят е предвидил правна регламентация относно произнасянето по въпроса за разноските в рамките на основното производство – това по налагане на предварителни обезпечителни мерки, то страната е следвало да поиска произнасяне по този въпрос именно в това производство.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че съдебното решение е правилно. При постановяването му първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Обсъдил е доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал обосновани правни изводи.

В Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.5.2015 г. е прието, че когато в закона не е предвидена правната възможност да се искат и присъждат разноски, те може да се претендират в отделно производство, с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

П. Аивен съд – София-град е приел, че в случая въпросът относно дължимостта на разноските при административното обжалване неоснователно се претендира чрез иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.Оно съдът е приел, че когато законодателят е предвидил правна регламентация в чл. 59, ал. 2, т. 6, вр. с § 2 ДОПК относно произнасянето по въпроса за разноските в рамките на основното производство, то страната е следвало да поиска произнасяне по този въпрос именно в това производство.

Правилно и обосновано в случая съдът е намерил, че искът е неоснователен.

По изложените съображения обжалваното решение е правилно.

При този изход на спора на ответната страна по спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно разпоредбата на чл. 25 от Наредба за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3139/19.06.2020 г. по административно дело № 5962/2018 г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА “Джи Ем И. Г“ ЕООД със седалище и адрес на управление, гр. С., ж. к. „Дружба 2“, Търговски комплекс „Т - Маркет“ до бл. 311, ет. 2, представлявано от М.М да заплати на Национална агенция за приходите гр. С., бул. „К. Д“ № 52 сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.