Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от П.Х, чрез адв. К.Г, срещу Решение № 159 от 28.11.2019 г., постановено по адм. д. № 298 по описа на Административен съд - Видин (АС - Видин) за 2019 г. С него са отхвърлени предявените от Христов срещу Областна дирекция на вътрешните работи (ОД на МВР) – Видин искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10000,00 лв. и за причинени имуществени вреди в размер на 30660,00 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, произтекли от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0953-001151 от 19.12.2017 г., издадена от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, отменена с влязло в сила Решение № 32 от 05.04.2018 г., постановено по адм. д. № 32 по описа на АС – Видин за 2018 г. Наред с това, Христов е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Видин направените разноски за процесуално представителство в размер на 100,00 лв.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че съдът е извел погрешни правни изводи. Излагат се подробни съображения, за да се мотивира становището, че подписването на допълнително споразумение към договора е в резултат предприемането на незаконосъобразната ПАМ, а не израз на свободно договаряне между страните. В този смисъл платената по споразумението наемна цена съставлява вреда именно в резултат на тази ПАМ, която следва да бъде репарирана. Твърди се също така, че съдът не е обсъдил твърденията за настъпилите за Христов неимуществени вреди, поради което е постановил неправилен съдебен акт и в тази част. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявените искове, ведно с лихвата, както е претендирана. Моли се присъждането и на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание са постъпили писмено становище и писмена защита от представляващия го адвокат, в които по същество се излагат идентични доводи с тези от касационната жалба.
Ответникът – ОД на МВР – Видин не представя писмен отговор. В представена писмена защита, чрез упълномощен юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от Христов адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
Първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и неоснователност на предявените от Христов искове срещу ОД на МВР – Видин за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили във връзка с незаконосъобразната Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0953-001151 от 19.12.2017 г., издадена от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, ведно с лихвата, както е претендирана от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Съобразил е, че в конкретния случай се претендират вреди от правен субект, който не е адресат на отменената заповед за прилагане на ПАМ, но несъмнено го засяга неблагоприятно. Направил е извод, че по делото е установено наличието на материалноправната предпоставка – отменен като незаконосъобразен административен акт, но не са налице останалите условия за присъждане на претендираните обезщетения. Мотивирал се, че заплатените суми от Христов по Договора за наем на моторно превозно средство от 14.12.2017 г. и по анекс към него от 20.12.2017 г. не представляват имуществена вреда, тъй като имат своето основание в сключените договори между лицето и друг правен субект, които са встъпили доброволно в договорни отношения. Приел е, че по делото не се доказало върху тези отношения отменената заповед за прилагане на ПАМ да е оказала каквото и да е влияние извън клаузите на самите споразумения. Тъй като в споразуменията нямало уредба относно ползването на отдадения под наем автомобил, съдът направил извод, че наемните вноски били дължими както при ползване на автомобила, така и при неползването му и в този смисъл второто не е довело до настъпването на претендираните вреди. Изводът на съда за липса на претендираните вреди обусловил и извод за липса на причинна връзка между тях и отменения административен акт. На следващо място обосновал становището си, че по делото не е установено и доказано и настъпването на твърдените от Христов неимуществени вреди. Обосновал се с това, че разпитаните по делото свидетели изнесли общи, несъвпадащи помежду си и неподкрепени с писмени доказателства твърдения за притеснения и нервност у лицето, но изложили и други възможни причини за евентуалното им настъпване – повдигнато обвинение за престъпление от общ характер и мярка за неотклонение „парична гаранция“, които съвпадат по време с действието на отменената заповед. По така изложените съображения съдът отхвърлил исковете и присъдил на ОД на МВР – Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. предвид изхода от спора.
Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Христов за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 588,00 лв. до претендираната такава от 30660,00 лв. във връзка с платените суми по сключеното на 20.12.2017 г. Допълнително споразумение към Договор за наем на МПС от 14.12.2017 г., ведно с лихвата, както е претендирана от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетенията, и правилно в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди до посочената сума от 588,00 лв. ведно с лихвата, както е претендирана от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.
Обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че заплатените суми от Христов по Договора за наем на МПС от 14.12.2017 г. не представляват имуществена вреда. Правилна е преценката на съда, че плащането на тези суми е на основание сключения договор между него и друг правен субект, при доброволно встъпване в договорни отношения. Правилно също така е приетото от съда, че по делото не е доказано върху тези отношения отменената заповед за прилагане на ПАМ да е оказала каквото и да е влияние. В този смисъл, като е отхвърлил исковата претенция на Христов до този размер, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част, което следва да остане в сила.
В останалата част обаче, решението е неправилно. Според настоящия съдебен състав изложените мотиви от съда за неоснователност на претенцията за имуществени вреди в останалата й част, основани на доброволното встъпване в договорни отношения и в тази връзка за липсата на вреда, не обосновават правилен извод в тази насока.
Неправилна е преценката на съда, че не е налице отношение между отменената заповед за налагане на ПАМ и подписаното допълнително споразумение към договора за наем. Подписването на последното е изцяло обусловено от тази заповед, което изрично е посочено в неговия преамбюл, което съдът е следвало да съобрази и да обсъди в съдебния си акт. В този смисъл, за да приеме липсата на причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпването на твърдените имуществени вреди, свързани с плащането на сумите по допълнителното споразумение, съдът неправилно е приел, че последното я опосредява като е отрекъл наличието на причинноследственост между тях. Неоправдано, също така, е отдал значение на това, че анексът не предвиждал санкция при неползването на автомобила, което се явява и неотносимо.
На следващо място, съдът не е съобразил, че предвид направеното оспорване на допълнителното споразумение към договора за наем на МПС, фискалните бонове и разписката за плащане на остатъка от дължимата сума, и откритото в тази връзка оспорване, съдът е следвало да даде отговор относно това дали оспорването е доказано. В тази връзка, в хода на производството, е следвало да даде конкретни указания по разпределението на доказателствената тежест и конкретно относно необходимостта от приобщаване по делото на специални знания чрез ангажиране на съдебно – счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводството на „Тонков карс“ ЕООД да даде заключение относно плащането и осчетоводяването на сумите по допълнителното споразумение, респективно на частта от тях, за която са издадени фискални бонове и съответно разписка. Изводи, свързани с резултата от откритото производство по оспорване истинността на посочените документи в обжалвания съдебен акт или в друг такъв не се съдържат, което води на извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяването на необоснован съдебен акт в частта по отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в тази част.
В останалата част, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като последица на издадената заповед за прилагане на ПАМ, решението също е неправилно, като постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изводът му, че по делото не е доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди е направен без съдът да положи дължимата грижа да обсъди показанията на разпитаните свидетели поотделно и в съвкупност, помежду им, а и с останалия доказателствен материал. Невярна е констатацията на съда, че изнесеното от свидетелите е общо, несъвпадащо едно с друго и неподкрепено от писмените доказателства. Мотивите на съда в тази насока се ограничават до едно изречение, с което не се изчерпва задължението му да обсъди казаното от свидетелите, да го оцени и въз основа на него да направи фактическите и правни изводи по спора в тази част.
Предвид изложеното, като е процедирал по описания начин, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Ето защо, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Христов за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 588,00 лв. до претендираната такава от 30660,00 лв. ведно с лихвата, както е претендирана от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението - във връзка с платените суми по сключеното на 20.12.2017 г. Допълнително споразумение към Договор за наем на МПС от 14.12.2017 г., а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС – Видин в тези части при съобразяване на мотивите на настоящото съдебно решение. При това на първо място съдът следва да изиска от Христов конкретизация на периодите, за които търси обезщетенията за претърпени имуществени и неимуществени вреди. При произнасянето си, ако намери, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ОД на МВР – Видин по предявените искове, съдът следва да обсъди и приложението на чл. 5 ЗОДОВ към казуса.
По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 159 от 28.11.2019 г., постановено по адм. д. № 298 по описа на Административен съд - Видин за 2019 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Христов за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 588,00 лв. до претендираната такава от 30660,00 лв. във връзка с платените суми по сключеното на 20.12.2017 г. Допълнително споразумение към Договор за наем на МПС от 14.12.2017 г., ведно с лихвата, както е претендирана от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението и
ВРЪЩА делото в тези части за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Видин при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 159 от 28.11.2019 г., постановено по адм. д. № 298 по описа на Административен съд - Видин за 2019 г. в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.