Производството е по реда на чл. 208 – 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез нейния председател, против решение № 456/21.01.2019 г. по адм. д. № 7735/2018 г. на Административен съд София – град, с което по жалба на „Брикел“ ЕАД е отменено като незаконосъобразно решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, в частта му по т. 24, с която по отношение на „Брикел“ ЕАД, считано от 01.07.2018 г. са утвърдени пределни цени на топлинната енергия, определени са преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала”. Съдът е върнал административната преписка на КЕВР за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил всички приложени и приети доказателства по делото в цялост, обосновал е решението си единствено на приетото заключение на комплексната съдебно – техническа експертиза, което е било оспорено от процесуалния представител на КЕВР. Възраженията в касационната жалба касаят шест от ценообразуващите елементи, по отношение на които съдът е приел допуснати нарушения от регулаторния орган при определяне на цените. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел за основателни възраженията на жалбоподателя, касаещи: 1. разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове; 2. разходите за ремонти; 3. разходите за заплати и възнаграждения; 4. непризнаване на „други заявени разходи“;...