В. И. П. е подал касационна жалба срещу решението от 8.02.2008 г. по адм. дело №462/2007 г. по описа на Административния съд - Шумен, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед №2514/02.11.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Шумен за налагане за забрана за напускане на страната по чл.76,т.2 от Закона за българските документи за самоличност. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт.

Директорът на Областна дирекция "Полиция" - Шумен не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.

Административният съд е установил, че със заявление №2001/24.09.2007 г., подадено до Районно полицейско управление - Преслав, В. И. П. поискал да му бъде издаден паспорт. По този повод от Районния съд - София била изискана справка за съдимост, според която В. П. бил осъден на 1 година лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, като изпълнението на наказанието било отложено за изпитателен срок от 3 години, с присъда от 14.10.2005 г. по НОХД №46/2004 г. по описа на Шуменския районен съд, влязла в сила на 31.10.2005 г. Поради осъждането на В. П., за което не била настъпила реабилитация, до директора на Областна дирекция "Полиция" - Шумен било направено предложение за издаване на заповед за налагане на ограничение по чл.76,т.2 от Закона за българските документи за самоличност, като жалбоподателят бил уведомен за започването на производството.

Със заповед №2514/2.11.2007 г., на основание чл.76,т.2 от Закона за българските документи за самоличност, директорът на Областна дирекция "Полиция" - Шумен наложил на В. И. П. забрана за напускане на страната, считано...